- Знаем със сигурност, че това е православен манастир - добави Райли.
- След като говорихме с теб, аз се обадих на секретаря на цариградския патриарх - съобщи Ертугрюл. - Вече ни очакват. Току-виж сме извадили късмет.
Шон Райли почувства как в гърдите му отново се надига ярост, когато си спомни колко добре бомбаджията си беше изиграл ролята - от момента, когато го посрещна на аерогарата в Рим, въплъщавайки се в Шарафи, до мига, в който Райли го изобличи в папамобила. Този човек като че ли не оставяше нищо на случайността, което го наведе на мисълта, че и тук надали могат да се надяват на бърза и щастлива развръзка.
Напуснаха магистралата и се гмурнаха в хаоса на Истанбул. Около тях зазвучаха вбесените клаксони на стари камиони, автобуси и коли, докато си проправяха път към отбранителните стени, издигащи се край тихите води на Златния рог. Поеха по малка еднопосочна уличка, издигаща се по един от хълмовете.
- Ето я Патриаршията - посочи през прозореца представителят на ФБР.
Комплексът беше изграден около катедралата „Свети Георги" - безкуполна църква, започнала живота си като манастир. Макар че не можеше да се сравни с базиликата „Свети Петър", духовният център на православието бе храм с красива иконография, съхраняващ няколко безценни реликви, в това число и бича, с който Христос е бит преди разпятието. Пълният със зеленина двор включваше манастир и няколко административни сгради, сред които и патриаршеската библиотека.
На стотина метра от портала паркираните от двете страни на тесния път коли оставяха място за движение само в едната посока. По-нетърпеливите шофьори надуха клаксоните си. Райли се приведе встрани, за да види какво става.
Десетина коли пред тях, точно пред главния вход на Патриаршията, беше спрял микробус, от който слизаше малка група туристи. Те възбудено сочеха нещо зад оградата.
Райли проследи погледите им. От далечния ъгъл на една от сградите се виеше струйка черен дим.
А после видя и самотната фигура, която излизаше от тази сграда. Мъж с къса черна коса, облечен в черното расо на свещеник. Вървеше спокойно, макар и леко забързано, но не по начин, който би привлякъл внимание.
- Това е той! - Изправи се на седалката Райли. - Онзи свещеник, виждате ли го? Това е нашият човек! Кучият син е успял да проникне в Патриаршията!
19
В джипа настана паника. И шестимата пасажери насочиха погледи към бързо нарастващата тълпа пред входа на Патриаршията.
- Къде? - извика Ертугрюл. - Къде е той?
- Ето там! - изрева Райли, вече привел се толкова напред, че буквално се подпираше на гърба на колегата си. Опита се да не изпуска от поглед целта, обаче мъжът в свещеническото расо лавираше умело в тълпата и скоро изчезна.
Агентът бързо се стрелна навън.
В мига, в който излизаше от колата, чу как шефът на полицията започна да крещи нещо на шофьора. И това бе най-лошото, което можеше да стане в този момент - шофьорът скочи върху клаксона и се развика към предните коли да се отместят.
Райли вече се беше отдалечил от джипа, когато забеляза, че бомбаджията моментално реагира на надутия клаксон. Без да забавя ход, мъжът се обърна и погледите им се срещнаха.
„Грешен ход!" - промърмори наум Райли и се втурна напред с изваден пистолет.
Захед забеляза излизащия от джипа Райли и ускори ход. Нямаше време за губене. Агентът вече тичаше към него с изваден пистолет.
От черния джип се изсипваха още мъже, както и от този зад него.
Което го свари напълно неподготвен.
Беше паркирал наетата кола малко по-надолу по хълма, далече от вратите на Патриаршията. При настъпилите обстоятелства обаче щеше да му се наложи да я остави. Беше на петдесетина метра оттук, а и при това задръстване нямаше да може да я изкара лесно.
Реши да избере по-ефективен път за бягство.
Движейки се с лекотата и хладнокръвието на човек, попадал стотици пъти в подобни ситуации, той се вряза в тълпата по посока на Райли, но целта му всъщност бяха превозните средства, струпани точно пред портала.
Изпод расото му се показа огромният „Глок". И без да забавя крачка, започна да стреля. Първите шест изстрела отправи към въздуха, като се разкрещя, размахвайки подивяло ръце:
- Дръпнете се! Движение! Бързо!
Тълпата се разпищя. Хората се втурнаха напред, точно срещу Райли.
Захед се насочи към шофьора на микробуса, причинил задръстването. Човекът седеше до вратата на своя автомобил и не смееше да мръдне от ужас. Без да спира, Захед изстреля един куршум в гърдите му и скочи зад волана на микробуса. После отново вдигна пистолета си - този път към таксито, спряло точно зад него. Застаналият до колата си таксиджия ококори очи и вдигна ръце. Захед задържа поглед върху него в продължение на секунда, след което изпразни три патрона в дясната предна гума.