Выбрать главу

Надникна над покрива на таксито и забеляза Райли, опитващ се да си проправи път през насочилия се към него човешки порой. Агентът беше на по-малко от трийсет метра от него. Захед вдигна пистолета и опита да вземе на мушка американеца, но около него имаше твърде голямо движение, за да успее да се прицели добре.

Значи беше време да се изпари оттук.

Без да изпуска от ръка пистолета си, той завъртя ключа и скочи върху газта.

Шон Райли бе изгубил целта от поглед за не повече от няколко вдишвания, когато първите изстрели го накараха да промени посоката.

Срещу него тичаха мъже и жени, обезумели от ужас. Опита се да ги избегне, но осъзна, че губи ценни секунди. И тогава чу нов изстрел, последван от още няколко - напълно достатъчни, за да го накарат да стане по-настойчив.

Като държеше пистолета близо до лицето си, той разбутваше тълпата и крещеше:

- Залегнете!

А после видя микробуса, спускащ се надолу към другата страна на хълма.

Райли се втурна напред, взе го на прицел и изстреля три патрона по него. Но от подобно разстояние стрелбата бе абсолютно безпредметна.

Завъртя се, оценявайки бързо ситуацията. Черният пушек, издигащ се от горния етаж на една от сградите, ставаше все по-гъст. Свещениците напускаха паникьосано Патриаршията. Ертугрюл и турските полицаи тичаха към него. На земята лежеше простреляният шофьор на микробуса. Задръстването ставаше все по-голямо.

Което означаваше, че изходът е само един. Да тича, колкото му държат краката, и да се надява на чудо.

Хукна надолу към микробуса, вече изчезващ по виещия се тесен път. Беше изминал двадесетина коли дължина, когато зърна своето чудо - жена на средна възраст тъкмо влизаше в своя малък фолксваген „Поло" в бургундско червено.

Нямаше време за обяснения.

Райли изрече няколко благодарствени думи, измъкна ключовете от ръцете ѝ, скочи зад волана и се измъкна със свистене на гуми от паркинга, като се стараеше да не обръща внимание на вбесените ѝ крясъци и да не изпуска от поглед микробуса.

20

Мансур Захед се огледа внимателно. Познаваше донякъде Истанбул - град, който бе посещавал няколко пъти при различни мисии. Ала не познаваше достатъчно улиците му, а още по-малко - тесните сокаци на квартал „Фенер", през който минаваше. Беше взел каквото му трябваше от библиотеката на Патриаршията. И сега единственото, което му оставаше, бе да се увери, че не го следят. После щеше да изостави микробуса, да грабне друга кола и да се присъедини към Бени Щийл и техния пленник - археолога.

Стигна до едно кръстовище и зави надясно, към морето. Оттам се насочи към магистралата, виеща се край Златния рог. Ако успееше да излезе на нея, щеше да се освободи от Райли и неговите приятелчета. Трябваше да стигне по-скоро до водата. Оставаха му още няколко пресечки.

Писък на спирачки гилотинира спокойствието му. Кола, вземаща бясно завоя.

Погледна в огледалото. Тъмночервен фолксваген поглъщаше бързо разстоянието между тях.

Само един поглед към шофьора бе достатъчен, за да разбере, че това е Райли. Захед пусна една цветиста псувня и стисна здраво волана.

Натовареното кръстовище, което се появи пред очите му, го накара да натисне спирачките и да надуе клаксона. Запровира се между колите. Загледа се в огледалото за задно виждане и точно след две вдишвания преследвачът му се изстреля от хаоса на кръстовището и се втурна след него като бесен териер.

Следващите две кръстовища бяха взети по същия начин. Предимство му даваше по-големият корпус на микробуса, който Захед използваше като таран. Успя да постави две коли между себе си и Райли. Спусна се по друга улица, задмина един камион и налетя на проблем. Беше достигнал рампата за крайбрежния път - двойна магистрала, състояща се от две отделни платна, съответно на север и на юг, които на някои места вървяха успоредно, но на други бяха значително раздалечени.

И пътят бе блокиран от коли.

Захед скочи отново върху спирачките и се огледа. Нямаше накъде да мърда - отпред и отзад пътят бе задръстен, а от двете му страни се издигаха двуметрови алуминиеви бариери.

Беше приклещен.

И което беше още по-лошо, седем коли по-назад зърна отново колата в бургундско червено. Точно тогава вратата ѝ се отвори и Райли изхвърча навън.