Захед, едновременно вбесен и впечатлен от упоритостта на агента, също напусна микробуса. Хукна напред, прескочи една от бариерите и се втурна през тревата към главния път. Хвърленият за момент поглед назад потвърди, че Райли плътно го следва. Помисли си да извади пистолета, но се отказа. Продължи да лавира между подредените една след друга коли, прескочи друга бариера, прекоси още една поляна и накрая се озова на южното платно, на което също имаше задръстване.
Пак погледна назад. Райли беше скъсил значително разстоянието между тях. Захед забеляза бял седан, идващ срещу него, само с един човек вътре. Застана на средата на пътя и размаха ръце, викайки за помощ. Реши, че свещеническото расо ще помогне - както и стана. Колата намали и спря близо до бариерата. Двете коли зад нея заковаха рязко и надуха клаксоните. Захед не им обърна никакво внимание. Приближи се към шофьора със срамежливо, дружеско изражение на лицето.
Шофьорът тъкмо бе започнал да спуска прозореца, когато ръката на мнимия свещеник се стрелна през него и само за един миг го освободи от колана му и го издърпа навън. Захвърли го на асфалта като чувал с картофи, директно през разделителната алея на платната. Добре, че идващият насреща камион го забеляза и зави. Захед обаче нищо не забеляза. Вече беше седнал зад волана на белия форд „Мондео" и беше отпрашил напред.
Райли прескочи и последната бариера и излезе на пътя само за да изгледа задницата на поредната открадната от иранеца кола. Озърна се, едва поемайки си дъх. Плешивият собственик на „Мондеото" беше успял да се изправи и разговаряше оживено с други няколко шофьори, наизлезли от колите си. Вече бяха блокирали една от лентите и събираха псувните на всички шофьори зад тях.
Не можеше отново да му позволи да се измъкне. За нищо на света!
Втурна се към групата мъже и започна да ръкомаха като лунатик.
- Това вашата кола ли е? - изкрещя на един от тях и посочи първата от спрелите коли. - Ваша ли е?
Плешивият и един от другите мъже го изгледаха подозрително и отстъпиха, клатейки глави. Но трети, доста як мъж с дебел врат, излезе напред и го заля с порой от гневни турски думи, размахвайки предупредително ръце.
Райли нямаше време за подобни сцени. Извади пистолета, вдигна и другата ръка в умиротворителен жест.
- Успокой се бе, човек! - заповяда му. - Искаш онзи тип да се измъкне ли? Това ли искаш?
Плешивият като че ли се опита да каже нещо, обаче якият не беше впечатлен. Поде наново тирадата си и започна да цепи въздуха с ръце, за да му покаже, че оръжието въобще не го плаши. Райли се ядоса и изстреля три патрона в краката му. Той отскочи като ухапан от змия.
- Ключовете! - изкрещя агентът, посочи към колата и на-тика горещото дуло в лицето на бабаита. - Дай ми шибаните си ключове, разбра ли ме?
Райли ги грабна, подхвърли едно „благодаря" и се втурна към возилото - пикап с неясен произход. Метна се зад волана, наложи си да не повърне от вонята на фасове в претъпкания пепелник и се втурна напред.
Първият километър измина бързо благодарение на тапата, която се бе получила зад него. Не след дълго зърна бялата точка и това му върна надеждите, макар че не можеше да изстиска кой знае колко от пикапа. Тъкмо подминаваше стар, претъпкан автобус, когато неговото блекбъри звънна.
В ухото му гръмна жизнерадостният глас на Ник Апаро - така ясно, сякаш беше в съседната кола, а не на площад „Федерал Плаза" в Манхатън.
- Хей, какво става, човече! Как върви европейската ти ваканция? По-добре ли е?
- В момента не мога да говоря - изрече задъхано, вперил очи напред.
- Но това със сигурност ще искаш да чуеш! - продължи Апаро, все още в тотално неведение за огъня, на който се печеше партньорът му. - Става въпрос за нашия мистериозен терорист. Открихме кой е!
21
- После! - извика Райли. - Сега те моля да се обадиш на Ертугрюл! Кажи му, че карам покрай морето с един пикап, синя „Киа", а целта ни е в бял седан, точно пред мен, и се движим на... - Огледа се, за да види къде е слънцето. - Мисля, че се движим на юг, покрай брега!
Както и можеше да се очаква, тонът на Апаро автоматично се промени, сякаш някой хипнотизатор бе щракнал пред очите му.
- Каква цел? Бомбаджията ли?
- Да! - изрева Райли. - Просто се обади, разбра ли?
- Чакай малко! Набирам го на другата линия! Какво кара онзи мръсник?
- Не успях да огледам колата. Но при скоростта, с която кара, няма да бъде трудно да се забележи.
- Ясно. Почакай!
Райли натисна бутона на високоговорителя и остави телефона на седалката до себе си, профучавайки с умопомрачителна скорост покрай почти непомръдващата колона коли на противоположното платно. По едно време забеляза белия седан. Завиваше наляво, за да подмине едно такси миниван. Накрая успя, обаче вече бе изостанал значително и можеше лесно да бъде настигнат. Райли включи фаровете, натисна клаксона и се спусна напред към седана, който вече разпозна - беше форд.