Десетина оперативни агенти на „Ал Кудс" се бяха появили на портала с кортеж черни джипове, абсолютно копие на тези, използвани от американската армия. Бяха облечени точно като тях и говореха перфектен английски. Прикритието им беше толкова добро, че иракските постове бяха твърдо убедени в американския им произход. И ги пуснаха вътре, за да станат свидетели как адът се разтваря пред тях.
Насред ужаса иранските командоси бяха убили един американски войник, а четирима други бяха пленили, за да ги екзекутират малко след като напуснаха щаба. Това бе третият най-кошмарен ден за САЩ от началото на окупацията в Ирак. Незнайно защо, но при нападението не бе убит нито един иракчанин.
- Та твоят човек е бил там. Бил е един от типовете, които нахлуха в нашата база в Кербала - поясни Апаро. - Според информацията, с която разполагаме, и двете операции са извършени от един и същи екип. Възможно е терористът да е участвал и в отвличането на програмиста.
- Знаем ли нещо за него?
- Нищо - отговори Ник Апаро. - Типовете, които извършиха нападенията, просто изчезнаха. Единственото, което можем да твърдим с относителна сигурност, е, че той може би е бил там. Кой знае в какво още е замесен този мръсник?! Имам чувството, че той е техният човек за специални поръчки.
- Пак извадихме късмет - промърмори кисело Шон.
23
Един час след връщането им от Патриаршията, Райли, Tec и Ертугрюл вече седяха в конферентната зала в истанбулския щаб на националната полиция.
Един ключов въпрос не му даваше мира. И той реши да го зададе.
- Как е успял да проникне в страната? Нали всички летища са с военна степен на сигурност?
Сюлейман Изетин - полицейският началник, който го беше посрещнал на аерогарата, пръв наруши тягостната тишина.
- В момента проучваме въпроса. Но не забравяйте, че граничните ни власти не разполагат нито с ясна негова снимка, нито с конкретно име! А може и да не е пристигнал със самолет.
- Няма начин! - възрази агентът. - Не е възможно от Рим дотук да е пътувал с кола! При всички положения е летял! - Огледа присъстващите и като говореше по-бавно от обичайното, за да е сигурен, че ще бъде разбран, продължи: - Не забравяйте, че той е успял да прехвърли безпроблемно заложниците си от Йордания до Италия! А ето че сега е тук и все още държи един от тях. Поради това главната ни задача е да разберем как прескача от една държава в друга в мига, в който си поиска. Смятам, че е от изключителна полза за разследването, ако разберем през кое от вашите летища се е промъкнал!
Представителите на различните служби за сигурност се впуснаха в разгорещен дебат на турски. Нямаше съмнение, че не им е приятно да бъдат порицавани от колега от друга държава. По едно време Изетин се намеси, за да въдвори ред, и просто повтори пред Райли:
- Ще проучим въпроса!
- Окей. Освен това би било добре да узнаем как се придвижва, откакто е дошъл тук. Как се е озовал в Патриаршията? Дали не е имал паркирана наблизо кола, която е изоставил, когато ни е видял? Или е хванал такси? Или може би някой го е чакал? Може би разполага с помощници.
- Освен това - вметна Ертугрюл, - ако приемем, че е довел и Симънс, къде го е оставил?
- Блокирахме квартала в мига, в който той започна да стреля - напомни Изетин. - Със сигурност мога да твърдя, че никой не го е чакал. От мига, в който опънахме лентите, оттам не е изляза нито една кола.
- Може да е изоставил колата си и да се е измъкнал пеша - контрира го Райли.
- Между другото - обади се предпазливо Tec, обръщайки се към Ертугрюл, - какво стана с асистента на Шарафи? Сигурни ли сте, че е напуснал страната?
- Да, при това отдавна - потвърди Ертугрюл.
- Този тип се придвижва твърде бързо, за да действа сам - отбеляза Райли. - Със сигурност има някакви подкрепления. Не забравяйте, че до снощи, когато открадна Регистъра от Ватикана, той нямаше представа, че следата води към Истанбул! Следователно не е разполагал с достатъчно време, за да планира този ход. Взема решенията си в крачка. Реагира на информацията, която получава, точно като нас, само дето е с един ход пред нас.