- Така е. А и нямаме представа кога ще се появи иранецът.
- Мога да изкарам някой от нашите безпилотни разузнавателни самолети от Катар, но...
- Ще го забележи! - прекъсна го безцеремонно агентът от ФБР.
- Нямам предвид „Хищниците". Говоря ти за най-новия писък на модата в тази област - „Ар Кю-4 Глобал Хоук". Тези ястребчета висят на дванадесет хиляди метра височина. Твоят човек няма да го забележи.
- Имай предвид, че този тип е наясно с всичките ни номера. Отлично знае как изглеждат. А и по това време на годината небето е съвсем ясно. Не можем ли да получим някоя от големите птици?
Подобно на резидента, Шон Райли също беше наясно, че най-използваните разузнавателни сателити, популяризирани по филмите, няма да им свършат работа. Те бяха подходящи за наблюдение на конкретна цел през определени интервали от време - да следят примерно за изграждането на нова атомна централа или за появата на ракетни установки. Но не бяха в състояние да предоставят постоянни данни в реално време. За тази цел Райли се нуждаеше от нещо, което Националната разузнавателна служба се стараеше да държи в тайна - разузнавателен сателит, който да поддържа геосинхронна орбита над постоянна точка от земната повърхност и да предава картина в реално време. Невероятно трудна задача.
Сателитите обикновено се отклоняваха от своята орбита под въздействието на различни фактори - земната гравитация, слънчевия вятър, радиацията. За задържането им над точно определена точка от планетата им трябваха специални позициониращи програми. За да изпълнят задачата си, те трябваше да бъдат изведени на разстояние от тридесет и пет хиляди километра от земната повърхност и снабдени с високотехнологична видеоапаратура. И затова бяха по-големи от училищен автобус, а мълвата твърдеше, че струват над два милиарда долара - така де, ако изобщо ги имаше. Последното вероятно обясняваше факта защо не се срещаха под път и над път.
- Няма начин! - отсече резидентът на ЦРУ. - Графикът им е натоварен до дупка. А дори и да освободим един, не мисля, че ще успеем да го пренастроим за времето, когато ти трябва.
- Но все пак не може да не изпратим нещо! - провикна се отчаяно Райли. - Този тип вече причини достатъчно щети и всеки момент вероятно ще причини още!
Резидентът разпери ръце:
- Повярвай ми, ястребчетата ще ти предоставят всичко необходимо! Момчетата ни в Ирак и Афганистан се кълнат в тях. А и те са единствената ни реална възможност. Затова ти предлагам да приемем и да се надяваме на късмет!
Резидентът подценяваше способностите на „Глобал Хоук". Ястребите имаха разпереност на крилете над триста метра, можеха да изминат пет хиляди километра до целта си и да се задържат над нея часове наред, наблюдавайки обширен регион. Носеха всевъзможни камери на борда си и предаваха информация при всякакви атмосферни условия и по всяко време на денонощието.
Резидентът отново огледа картата на планината Ерджиясдаъ.
- Да предположим, че ни отпуснат едно ястребче. С това обаче проблемите ни не свършват. Подходите към мястото са твърде много, за да бъдат наблюдавани едновременно. Налага се да стесним набелязаната област, за да получим ясна резолюция на изображението. В такъв случай обаче може и да пропуснем целта.
- Засега не разполагаме с повече информация - изсумтя Райли.
- Окей. Ще говоря с Лангли. Ще видя дали могат веднага да ни освободят една птица.
- Кажи им, че е само за ден-два - напомни му Райли. - Но ни трябва веднага. Ако е по-късно, няма никакъв смисъл да я пращат.
- Хубаво де. Ще натисна няколко лоста и ще ти намеря нещо - кимна резидентът. - И въпреки всичко все още не знаем какво търсим, нали?
- Ти само ми дай очи, пък аз ще се погрижа за какво да се оглеждат! - увери го Райли.
Откри Tec в празна стая за разпити. На масата пред нея бяха разгърнати големи карти. Беше вперила очи в екрана на лаптопа, потънала в размисъл. Забеляза го едва когато застана до нея.
Вдигна очи и попита:
- Е, как мина?
Съдейки по тона ѝ, разочарованието му явно се бе изписало по лицето му.
- Ами - сви рамене той, - не можем да получим сателита, който искам, но все пак ще ни дадат един разузнавателен самолет. Районът обаче е твърде голям за неговия обхват.
- Какво ще рече това?
- Че е възможно да пропуснем нещо - отговори той с мрачен тон. Придърпа си стол и се отпусна уморено върху него.
Tec се усмихна и дяволито подхвърли: