- Е, в такъв случай мисля, че ще ви помогна.
- Сега не е моментът за майчински успокоения.
- Говоря ти сериозно, прасе такова! - Придърпа към себе си картата на Турция, постави я върху топографската карта на планината Ерджиясдаъ и посочи към точката на Истанбул в горния ляв ъгъл. - Ето, виж!
Той се приближи.
- Така - започна тя. - Константинопол е тук. Това е мястото, откъдето тръгва Еверард и неговата весела дружина.
Погледна към Шон Райли, за да се увери, че е привлякла вниманието му. Той ѝ кимна да продължи.
- Опитвали са се да се върнат ето тук, до Антиохия, най-близката тамплиерска твърдина. - И посочи мястото, където някога се е намирала Антиохия. - Но както знаем, са стигнали едва дотук! - Пръстът ѝ се заби в центъра на картата. - До планината Аргей, където е бил манастирът.
- Това е... забележително - промърмори кисело той.
- Погледни планината, идиот такъв! Кръгла е! Кръгла като всеки угаснал вулкан. Което ще рече, че съвсем спокойно са можели да я заобиколят, нали? И въпреки това са решили да се изкатерят по нея.
Райли се замисли и смотолеви:
- Не изглежда разумен ход, освен ако са искали да не се натрапват на очи.
- Брей! - ухили се тя с престорено възхищение. - Виж как забелязваш и най-незабележимите връзки! Направо да не повярва човек как го правиш!
- Добре де, разбрах! Каква е идеята?
- Еверард и хората му наистина са гледали да не се натрапват на очи. Налагало се е. По онова време селджукските турци вече са били завладели голяма част от тези земи. И от гледна точка на тамплиерите това е била вражеска територия. Всеки разумен човек на тяхно място би предпочел да избягва откритите пространства. Затова, където е било възможно, те са се придържали към планинските пътеки. И точно затова са направили отбивката си в манастира.
- Добре де, но с какво ни помага това? - изгледа я Райли. - Не можем да кажем в коя посока са тръгнали, след като са започнали да се катерят - по посока на часовниковата стрелка или в обратната. Което означава, че пак ни остава цялата планина.
- Не съм съгласна! Виж! - възкликна ентусиазирано тя и извади отгоре топографската карта на планината. - Забележи контурните линии, тук и тук! - Сочеше на запад от северната страна на планината. - Виждаш ли колко са гъсти?
Контурните линии, показващи нивото на височината - в този случай през интервали от петдесет метра, внезапно се сливаха и буквално се препокриваха, което означаваше, че регионът е изключително стръмен. И не само стръмен, но на практика отвес.
- Това е пропаст - обясни Tec с блеснали очи. - При това големичка. Не може да не са я видели, когато са тръгнали нагоре по планината. Което ги е накарало да тръгнат в другата посока - обратно на часовниковата стрелка. Което по случайност се оказва и най-прекият път за тях.
Райли се приведе, все по-заинтригуван.
- Ами ако са дошли от изток? Ако са влезли в планината от другата страна на тази пропаст и са я заобиколили в противоположната посока?
- Съмнявам се - възрази Tec. - Огледай региона на север от планината. Кайсери съществува от поне пет хиляди години. Бил е един от най-важните градове за селджукските турци. И ако тамплиерите са се стараели да останат незабелязани, няма начин да не са го избегнали. А предвид факта, че са идвали от северозапад, трябва да са го заобиколили от запад, може би през долините на Кападокия, където са имали добро прикритие сред християнските общности, криещи се в пещерите и подземните градове още от ранните години на тази религия. Освен това направих още някои проучвания. Този район тук - тя посочи северозападния подход към планината - е изключително популярен сред планинарите през цялата година. Което ме наведе на мисълта, че ако руините на манастира бяха там, досега все някой щеше да ги спомене в интернет. А тук, точно на север, има някакъв ски курорт. Значи и за него важи същото. Изобщо целият този регион е проучен много добре. - Погледна Райли и заключи победоносно: - Казваш, че ти трябва по-малък район, така ли? Е, в такъв случай забрави за дясната част на планината, Шон! Концентрирай се върху западните ѝ склонове!
Райли огледа още веднъж картата, погледна Tec и промърмори:
- Ако грешиш, ще го изпуснем!
- И бездруго е възможно да го изпуснем, ако кръжим над цялата планината. Но съм сигурна, че не греша!
Погледите им се срещнаха. Райли задържа нейния за момент, усещайки как ентусиазмът ѝ изпълва и него.
- Окей - кимна той. - Ще съобщя на колегите.
Tec се усмихна, доволна от реакцията му. А когато той се изправи, тя каза:
- А ние би трябвало да бъдем там! Да го чакаме!
Райли се обърна, за да ѝ възрази, но тя го прекъсна: