Захед спря на малка бензиностанция в покрайнините на градчето Кара Коюнлу, където ги очакваше техният водач Сюлейман Топрак. Очуканият му джип „Тойота" подсказваше, че по-често се движи сред планинските поляни, отколкото по асфалтирани пътища.
Иранецът спря зад тойотата, обърна се към задната седалка, взе оттам пистолет и го пъхна в джоба на сакото си, без да се крие от Симънс. После погледна към пленника си, поклати предупредително пръст и напомни:
- Следвай сценария! Не забравяй, че залогът е два човешки живота - твоят и неговият! - И излезе от колата.
- Сюлейман Топрак, но може да ме наричате Съли - представи се водачът с огромна усмивка и превзет американски акцент.
- Али Шарафи - на свой ред се усмихна Захед и незабележимо огледа периметъра. Не забеляза нищо необичайно. - Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. - Беше го избрал сред още няколко местни водачи, които рекламираха услугите си по интернет.
- Радвам се, че се обадихте. Работата ми изглежда интересна.
- А това е моят колега Тед Чайкин - посочи Захед към Симънс. Нарочно бе избрал имена, които пленникът му нямаше как да забрави, но въпреки това изпита перверзна наслада, като наблюдаваше реакцията на археолога.
- Здравейте! - отново цъфна в усмивка водачът. - Надявам се, че сте пътували добре.
- Без проблеми. Само дето Тед имаше малко стомашни проблеми. Наложи се на няколко пъти да спираме - изрече Захед с престорено съчувствие. - Обикновено е доста по-приказлив.
- Е, случва се - махна с ръка младият турчин. - Една чашка ракия и си готов! Имам цяла бутилка в колата, но нека първо намерим вашия манастир. Казахте, че може би ще разполагате с повече информация?
Захед извади от джоба си бележник. В него бе записал онова, което отец Алексий, великият архимандрит на библиотеката в Патриаршията, бе открил и му бе превел, преди той да изстреля куршум в главата му.
- Не сме се отказали да търсим и други насоки, но в момента единственото, с което разполагаме, е дневникът на епископа на Антиохия, който описва своето посещение в този манастир през XIII век.
- Страхотно! Секундичка! - извика водачът, приведе се към жабката на колата, измъкна оттам една карта и я разтвори върху предния капак. - Ние сме тук, а това е планината - обясни той на новите си клиенти.
- Та ето какво знаем. Епископът разказва как е поел на север от Сис, който по онова време е бил столица на арменското царство Киликия - заговори Захед с лекотата на човек, който цял живот се е занимавал с история. - А както вероятно знаете, Сис е старото име на Казан.
- А, да, Казан! Тук е! - И го посочи на картата. - На стотина километра на юг.
- Епископът е посетил крепостта Баберон, след което е навлязъл в територията на селджукските турци през Киликийските порти.
- Това ще рече проходът Гюлюк, ето го - посочи Съли. - Единственият по-лесен начин за преминаване на планинската верига Тавър.
- Пише, че е тръгнал на североизток, към планината Аргей. Цитирам: „Насочихме се към планината, минахме покрай овощни градини, надвиснали с ябълки, дюли и орехи, покрай тучни пасища, пълни с овце и кози, а след това поехме по стръмна пътека през малка тополова горичка. Минахме и покрай великолепен водопад, преди да достигнем до най-богобоязливия от всички манастири - „Свети Василий".
Водачът се замисли, очевидно прехвърляше в ума си всички познати картини, отговарящи на това описание.
- Ако е идвал от Баберон, вероятно е тръгнал по този път, който е търговски маршрут от хилядолетия. - Посочи го на картата. - А от тази страна на планината се сещам за три или четири големи водопада, за които споменава и той. Същото важи и за горичките - в този район има няколко. - Обърна се и ги изгледа разочаровано. - Само това ли имате?
- Епископът описва и залеза на далечния хоризонт, което ни подсказва, че е бил някъде тук, по западните склонове на планината. Има и още нещо, което е зърнал по пътя - поясни Захед. - Някакъв камък от чашата божия, на който били изобразени кръстът и знаците на Нимрод.
- Знакът на Нимрод ли? - погледна го неразбиращо водачът.
- Във форма на диамант - обясни Захед. - А Нимрод е от Стария завет. Правнукът на Ной, първият цар след Големия потоп.
Лицето на Съли светна.
- Голям камък с кръстове по него? От Ноевия ковчег?
- Знаете ли го? - изгледа го Захед.
По лицето на Съли се разля самодоволна усмивка.
- Хайде да открием този ваш манастир! - Той сгъна картата и отвори вратата на джипа. - Следвайте ме! Донякъде ще стигнем и с колите!
- Добре, вие водете - кимна Захед.
След броени минути двата мощни джипа вече катереха планината.