- Не, тук сме за първи път. Пътуването ни не беше планирано, а и съвсем скоро трябва да се връщаме в университета.
- Някога непременно трябва да отделите време, за да го разгледате! Тук е като друга планета! И всичко е само заради онова чудовище ей там! - Посочи към върха на угасналия вулкан, издигащ се високо над тях.
- Разбира се - кимна Захед и изобрази усмивка.
- А сега, ако ме последвате, ще ви покажа един камък!
След половин час стигнаха до него.
Скрит между зъберите, огромен правоъгълен камък, с височина към два метра, издялан грубо и наподобяващ надгробен паметник. В предната му част бяха издълбани няколко кръста, а в долния десен ъгъл се виждаше ромб - знакът на диаманта. В горния му край бе издълбана дупка с диаметър около двадесет сантиметра.
- Какво е това? - огледа го изненадано Захед.
Джед Симънс вече го оглеждаше професионално. Камъкът като че ли възвърна живота в него и за първи път той каза:
- Малко по-нататък, до границата с Армения, има доста подобни камъни. Някои смятат, че това са закотвящи камъни, които древните моряци са използвали, за да стабилизират корабите си в бурно море. Но тъй като сме доста навътре в сушата, други ги свързват с Ноевия ковчег. Според тях те са изхвърлени, преди да се спре на връх Арарат.
- Но ти не си съгласен, така ли? - изгледа го Захед.
- И се изненадваш? Сякаш не ме познаваш, Али! - усмихна се археологът.
Преди Захед да отиграе следващата си реплика, се намеси Съли:
- Значи вие не вярвате в Ноевия ковчег!
- Разбира се, че не вярвам - въздъхна археологът. - А и историята за Ноевия ковчег не би трябвало да се възприема буквално. Все пак е в Стария завет, за бога! - Сви рамене, като че ли това изчерпваше всичко. - Добре де, вижте тази скала. Това е базалт. Вулканична скала. Местна. А както знаем от Стария завет, Ноевият ковчег е тръгнал от Месопотамия. Там няма вулкани. А е известно, че закотвящите камъни са били дялани на мястото, откъдето корабът е тръгвал, а не където е пристигал.
- Добре де, но тогава кой ги е създал, какво символизират? - настоя Съли.
- Езически камъни от периода преди християнството. Има ги из цяла Армения и Източна Турция. А кръстовете са издълбани доста по-късно, когато християнството измества паганизма. Християните заимстват идеята за надгробните камъни от езичниците. Просто им добавят кръстовете.
- А онази дупка там?
- Ниша за свещ.
Захед огледа района:
- Дотук добре. А водопадът?
- Мисля, че знам кой точно е! - отсече водачът им. - Това е единственият водопад, който отговаря на маршрута, избран от вашия епископ.
Не след дълго стигнаха и до него. А час по-късно вече разглеждаха руините на манастира.
По-точно разглеждаха поредицата от примитивни пещери - вярно, с кубична форма и почти правоъгълни отвори. Входовете бяха обрасли с гъста трева и високи храсти. И когато Съли, Захед и Симънс все пак успяха да си проправят път през пущинака и да влязат, не завариха нищо друго, освен призраците на отдавна избелелите фрески по стените, за които те допуснаха, че изобразяват библейски сцени.
Находката им не ги разочарова. В крайна сметка единственото, което търсеха тук, бе самият манастир.
После тримата излязоха на една от скалните тераси и насядаха по кръглите камъни. Под тях се виеше стръмната пътека, отвеждаща към манастира. Съли извади голямо парче халва, сгъваемото си ножче и започна да реже парчета на своите клиенти. После разтвори отново картата и се загледа в нея. Първата му работа беше да отбележи мястото на манастира.
- Значи оттук нататък ще следваме други указания, така ли?
- Точно така. Указанията на пътешественик, минал през тези земи през XIV век - отговори Захед, извади сгънат лист и го подаде на водача. На него бяха записани подробностите от пътуването на инквизитора, което Симънс беше открил в Регистъра на тамплиерите. - Сега трябва да намерим каньона, който се споменава там.
Съли погледна към листа, а после вдигна глава.
- За какво е всичко това? - По лицето му се разля усмивка. - Вие да не би да търсите съкровища?
- Съкровища ли? Гледаш твърде много филми, моето момче!
От устните на Симънс послушно излезе някакво подобие на смях.
- Тогава защо е това бързане?
- Не бяхме планирали да идваме тук. Просто полагаме финалните щрихи на една книга за кръстоносните походи, а тези гробове биха могли да докажат, че някои рицари са оцелели много по-дълго, отколкото досега се смяташе - факт, който е в пълно противоречие с тезата, която излагаме в книгата си. Но тъй като бюджетът ни е ограничен, не можем да останем дълго. След два дена трябва да сме в университета.