Заслепиха ги.
Момчетата свалиха очилата си за нощно виждане, но в безценните секунди, необходими им за пренастройка на зрението, те се оказаха перфектни мишени за терориста. Първият падна покосен на земята. Последва нов залп от куршуми, насочени към военния джип, който вторият войник използваше за прикритие.
Tec се сниши максимално и запуши уши, докато командосът пред нея не спираше да стреля по лендроувъра. Успя да свали един от фаровете на джипа и решетката му, но той продължи директно към второто „Хъмви", избута го и събори на земята войника зад него. Движейки се с нечовешка скорост и прецизност, Захед скочи на спирачките, изстреля се от колата и запрати два куршума в главата на съборения командос.
Всеки от изстрелите беше придружен от неистов вик, последван от вопли на агония. Tec погледна към своя пазител, неспособна да схване какво става. А после разбра. Терористът не беше убил веднага командоса. Той си играеше със своята жертва, убиваше го бавно, за да сплаши евентуалните си противници и да ги откаже от битката. Той обаче не знаеше, че беше останал само един.
Един мъж и Tec.
Стенанията продължиха повече от минута и заглъхнаха. Погледна към пазителя си. Той постави пръст на устните си и надникна зад ъгъла на бронетранспортьора. Tec преглътна и се сви зад огромната гума, притиснала се до войника.
Той изглеждаше не по-малко уплашен от нея. По челото му бяха избили капчици пот.
И тогава тишината бе пронизана от кратко прищракване, последвано от свистене. Командосът я хвърли на земята и се метна върху нея, за да я запази. Онова, което летеше към тях, се приземи в ситния камънак до „Кобрата", отскочи няколко пъти и избухна. Гранатата се оказа хвърлена прекалено далече, за да причини някакви щети. После командосът се вдигна от нея, но куршумите изсвистяха и го захвърлиха на земята.
Бомбаджията не искаше да ги убива с гранатата. Беше я използвал за отвличане на вниманието. Tec отвори очи.
Той беше надвиснал над нея. Очите му се стрелкаха наоколо, проучвайки околността за евентуални заплахи. Tec знаеше, че такива не бяха останали.
Иранецът вдигна автомата на командоса и ѝ заповяда:
- Ставай!
32
Райли се чувстваше като нокаутиран боксьор, но знаеше, че не може да остане на земята. Не и докато Tec е някъде там. Най-накрая успя да се изправи. Вонята на смърт беше навсякъде. Кескин беше до краката му. По-нататък лежеше Ведат Ертугрюл, но той също не мърдаше. Райли забеляза двама командоси, които като че ли не бяха ранени и се опитваха да помогнат на другарите си. Тръгна към тях с надеждата някой от тях да се свърже с другите, които бяха останали при Tec. После се сети, че той също има радиовръзка, и посегна към слушалката на ухото си. Но нея я нямаше. Опипа джобовете си - предавателят също го нямаше. Помисли си да го потърси на земята, но реши, че няма смисъл.
Насочи се към официалния представител на ФБР в Турция. Ертугрюл наистина си беше заминал. Райли постави ръка върху рамото му и въздъхна тежко. Малко по-нататък от него забеляза слушалките му. Вдигна ги и си ги сложи. Работеха.
- Бийл, там ли сте? - изхриптя. - Командване „Хоук" ?
В ушите му веднага изгърмя нечий глас:
- Господи, какво стана при вас? Добре ли сте?
- Аз съм добре, но Ертугрюл е мъртъв - отговори Райли, докато бърникаше в джобовете на загиналия си колега за предавателя. Чувстваше се като лешояд. - Другите също са мъртви. Трябват ни линейки. Обадете се!
- Разбрано! - извика дежурният. - Свързвам ви с командващия ни офицер!
- Почакайте! - прекъсна го Райли. - Птицата! Там ли е още?
- Да. Изтегляне след седем минути.
Райли затвори очи, опитвайки се да се концентрира.
- Колата, която следим. Още ли е в обхвата ви?
- Да. Слезе от планината точно след взрива.
- Накъде пое?
- Стигна подразделението в долната част на хълма и като че ли се сблъска с един от военните джипове. От колата излезе един човек. Предполагаме, че е целта ви, нали?
Райли въздъхна.
- А после?
- Последва престрелка. Имаше някакво движение. Смятаме, че трима приятелски войници са свалени.
Сърцето на Райли се сви, опитвайки да си спомни колко командоси бяха останали при Tec.
- Сигурни ли сте, че са трима?
- Да. А след това две фигури се върнаха към нашата кола и потеглиха.
Две фигури!
Райли побесня.
- Къде е колата сега?
- Почакайте! - След части от секундата гласът отново загърмя: - На четири щраквания южно от вашата позиция, насочва се към град на име Кайърозу.
- Продължавайте да я следите, докато можете! Мисля, че е отвлякъл отново Tec Чайкин...