Прекъсна го далечен, роботизиран глас:
- Изтегляне след пет...
- Продължавайте да ги следите, чувате ли? - изхриптя Райли. - Свържете се с тукашната жандармерия и им дайте позицията на обекта! Тръгвам след тях!
В този момент той напипа предавателя на Ертугрюл, взе го и тръгна надолу по хълма. Знаеше, че съвсем скоро щяха да изгубят черния лендроувър на иранеца. Никой в Бийл нямаше да одобри разбиването на машина за милиони долари, за да следи целта на Райли. А дори и при добро желание щеше да отнеме време, докато намерят друг самолет и го препратят насам. Дотогава джипът отдавна щеше да е изчезнал.
Изминаха двадесет минути, докато стигне до мястото, където беше оставил Tec. Първите лъчи на слънцето вече проблясваха иззад билото на планината. Ала гледката, която се разкри пред него, нямаше нищо общо с пасторалната обстановка. Трима мъртви командоси. Три осакатени коли. И нито помен от Tec.
Облегна се на джипа, в който я бе видял за последен път, и се опита да се успокои. Предполагаше, че турците всеки момент щяха да изпратят подкрепления, но докато стигнат дотук, щеше да мине време. Налагаше се да вземе решение. Ако останеше тук да ги изчака, най-вероятно щяха да го разпитат и да го отстранят от разследването. Турците трудно биха преглътнали клането и няма да погледнат с добро око на намесата на външен човек. А докато активизира съответните връзки, които да му позволят да продължи да действа, щеше да изгуби ценно време.
А и спасяването на Tec едва ли щеше да е сред приоритетите им. Няма да имат търпение да пипнат бомбаджията, който от този момент нататък се превръщаше в тяхна главна цел. И ако се стигнеше до ситуация, която изискваше живота на Tec, за да заловят иранеца, Райли нямаше илюзии какъв би бил изборът на тукашните власти. Неговият живот също нямаше да е приоритет за тях. Защото той не успя да им помогне с нищо. Дори не запази живота на Симънс. Не, не можеше да се довери на никого за Tec. Налагаше се да тръгне сам. Да изпревари войниците. Да не изпуска целта от очи.
А те бяха добре дошли да тръгнат по следите му, за да се притекат на помощ. Всъщност, дори смяташе да извика подкрепления, но едва след като се увери, че тя е в безопасност.
Зърна раницата, която беше хвърлил във военния джип, и я извади. На седалката видя сгънатата карта и фенерчето. Когато остави Tec, тя се опитваше да очертае маршрута на инквизитора, за да разбере къде точно е манастирът.
Отвори я. И наистина - Tec бе маркирала приблизителната позиция на манастира, изхождайки от мястото, където се намираха паркираните джипове, и предположението, че Симънс и похитителят му наистина са го открили. Беше маркирала и няколко евентуални маршрута, използвайки контурите на терена и бележките на инквизитора.
Райли разгледа внимателно картата, сгъна я и промърмори:
- Умно момиче!
Изчерпаният му резервоар от адреналин току-що се бе сдобил с нови запаси.
33
Tec седеше на седалката до шофьора, вцепенена от ужас. Лендроувърът се носеше бързо през заспалото градче. По това време на нощта пътищата бяха пусти. Забеляза, че иранецът поглежда часовника си, а после се вторачва замислено напред. Очевидно планираше следващия си ход.
- Закъсняваме ли за някъде? - обади се по едно време тя, стараейки се да избягва въпроса, който не ѝ даваше покой.
В първия момент той не реагира. А после се извърна бавно, все така неразгадаем като сфинкс.
- Липсвах ли ти?
Tec усети как сърцето ѝ се свива, но се постара да не издава ужаса си. Хрумнаха ѝ един-два хапливи отговора, но не искаше да срива бариерата между тях. Не издържа на напрежението и директно го попита:
- Какво стана там горе?
- Наложи се да импровизирам.
Самодоволната му физиономия я вбеси. Идваше ѝ да сграбчи главата му и да започне да я удря върху волана, докато не го умъртви. От тази мисьл ѝ поолекна. През ума ѝ минаха и няколко по-диви варианта, но бързо се отказа. Знаеше, че няма да може да се справи с него. Затова се примири с мисълта, че засега ще се наложи да се прави на послушна, изчаквайки по-сгоден момент за действие. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и попита:
- А Джед? Какво стана с него?
Той я изгледа сащисано.
- Питаш за Симънс, а не за гаджето си? Въпреки всичко, което Райли стори за теб, за да те спаси?!
- Живи ли са?
- Може би - сви рамене той. - А може би не. Беше прекалено тъмно. Но сега не е време да се притесняваш за тях. По-добре помисли за себе си и за това, какво трябва да направиш, за да останеш жива. Можеш да започнеш, като ми кажеш как ме откриха.