Tec се вцепени. В главата ѝ се заблъскаха хаотични мисли. Но знаеше, че не може да от.гага отговора си твърде дълго, затова рече:
- Не знам.
И веднага си даде сметка колко неубедително прозвуча. Похитителят ѝ я погледна с присвити очи, извади пистолета си и го опря в главата ѝ.
- Хайде, моля ти се! Гаджето ти роди нападението, а ти да не знаеш! Питам за последен път: Как ме откриха?
- Ние... предположихме - започна тя, опитвайки се да печели време.
- Предположихте ли?
- Ами да. Е, предположение, основаващо се на определена информация, разбира се. Разгледахме евентуалния маршрут, по който са минали тамплиерите на път от Константинопол насам, и преценихме от коя страна на планината са минали, когато са се натъкнали на манастира. След това проучихме подробни топографски карти на региона, като ги съчетахме с бележките на инквизитора от Регистъра на тамплиерите. И извадихме късмет.
- Планината е доста големичка - не се отказваше иранецът. - Как локализирахте позицията ни?
- Използваха сателит - излъга тя. - Захраниха го с данни от откраднатите коли в Истанбул.
Иранецът обмисли думите ѝ и пъхна обратно пистолета си в колана. На следващия завой намали и спря до една борова горичка.
Извади ключовете и заповяда:
- Чакай ме тук!
Приближи се до края на боровата горичка. Замръзна на място и насочи поглед към върха на планината.
Захед оглеждаше небето, търсейки тъмната точка, която щеше да потвърди подозренията му.
Не можеше да ѝ отрече, че е добра. Беше способна да филтрира истината така, че да запази някакво предимство пред него. Обаче това беше неговата сфера на действие, а не нейната. А предвид спешността на ситуацията и реалностите, пред които бяха изправени неговите врагове, той знаеше, че много по-вероятно е да са използвали безпилотен разузнавателен самолет, а не сателит.
И наистина, не след дълго го забеляза: миниатюрна точица, увиснала в девствено синьото небе, следяща всяко негово движение. Но поради огромните ѝ криле птицата не би могла да се определи като напълно незабележима. Опита се да отгатне траекторията ѝ. Знаеше, че ще му бъде много трудно да се скрие, особено със заложник в колата.
А после видя нещо, което изобщо не очакваше. Самолетът предприе сложна маневра, след което се отправи на изток, обратно към планините. Захед го проследи с поглед, докато не го изгуби. Огледа небето за друга подобна точица, но не видя нищо.
Усмихна се вътрешно. Разузнавателният самолет очевидно беше изчерпал лимита на стационарната си позиция и като че ли не се очакваше да бъде заменен от друг. Но за всеки случай Захед остана в края на горичката още десетина минути, за да се увери. Тогава извади мобилния си телефон и натисна два пъти бутона за набиране.
След две позвънявания отговори сънлив глас.
- Абдулкерим? - започна да се разлива Захед. - Добро утро! Обажда се Али Шарафи, клиентът на Сюлейман. Говорихме снощи, помниш ли?
Чичото на Съли, византологът, с когото водачът искаше да се свърже, когато бяха пред руините на манастира, действително още спеше. След около секунда обаче като че ли се сети.
- О, да! Добро утро и на вас!
- Много се извинявам, че ви будя толкова рано - продължи Захед, - но плановете ни се промениха и вече сме тук. Надявах се, че можем да се видим по-скоро, може би след около час? Така де, да започнем по-раничко. За съжаление времето ни е ограничено, затова колкото по-навреме тръгнем, толкова по-добре!
Абдулкерим прочисти шумно гърлото си и отговори:
- Разбира се, разбира се. Няма проблеми. По-рано е по-добре.
- Страхотно! - възкликна Захед. - Е, до скоро! И ви благодаря за отзивчивостта!
Записа си къде и кога ще се срещнат и затвори. Приближи се към колата и зърна в нея силуета на Tec. Лицето му отново се смрачи. Отвори багажника, извади нещо от него и го затвори с трясък. После заобиколи откъм мястото на Tec и отвори вратата.
- Излизай!
Tec го погледна изненадано, но се подчини. Изправи се мълчаливо пред него. Той присви очи, без да отрони и думица, и със светкавична скорост я зашлеви с опакото на ръката си.
Главата ѝ се извъртя рязко и тя се строполи на земята. Полежа известно време така, а после бавно се изправи, изтупвайки се от пръстта. Обърна към него с насълзени очи, но погледът й беше предизвикателен.
- Никога повече не ме лъжи! - просъска той. - Разбра ли?
Тя не каза нищо. Той отново вдигна заплашително ръка, готов да я удари пак. Окото ѝ не мигна, но накрая кимна.
Захед вдигна другата си ръка. В нея държеше широк колан.
- Налага се да си сложиш това!