34
Сега, когато се беше смъкнал от планината и вървеше по равен терен, вече му беше по-лесно. Но едвам успяваше да се задържи изправен. До най-близкото градче му оставаше поне половин километър, а той имаше спешна нужда от транспорт.
Прехвърли поредната могила и в далечината забеляза старец, яхнал крантав кон. На мършавото животно бяха метнати две кошници и то крачеше бавно, без да обръща внимание на кръжащите около него мухи. Райли се изравни със стареца и се провикна:
- Хей! - размаха ръце. Старецът извърна бавно глава, погледна го и продължи най-безцеремонно. - Хей! - провикна се втори път Райли.
Старецът дръпна юздите на добичето и спря.
- Конят ти! - посочи агентът и започна енергично да жестикулира. Старецът го изгледа неразбиращо. - Трябва ми конят ти!
Сбръчканото му лице съвсем се смръщи, когато забеляза оръжието под колана на Райли. Но вместо да се уплаши, започна да крещи, възмутен от поведението му. Каквито и мъже да срещаше по тези места, очевидно не можеха да бъдат сплашени лесно. Американецът разтвори успокоително ръце, полагайки максимални усилия да покаже на човека, че няма лоши намерения.
- Моля те, чуй ме! Не е това, което си мислиш! Трябва ми помощта ти, разбра ли? Трябва ми конят ти! - изрече той, използвайки всички жестове, за които успя да се сети, изразяващи смирение и уважение.
Старецът продължаваше да го гледа подозрително, но след малко като че ли се поуспокои.
Райли извади портфейла от раницата си.
- Ето, заповядай! - напъха в ръцете му всички пари в брой, с които разполагаше. Знаеше, че не са много, но със сигурност бяха повече, отколкото струваше умореният кон. - Моля те, вземи ги! Хайде, не ме карай да вадя оръжието!
Мъжът го изгледа изненадано, а после промърмори нещо, смъкна се от коня с изненадваща лекота и му подаде юздите.
Райли се усмихна с благодарност, кимна и се поклони. Изражението на стареца омекна още повече. Агентът надникна в кошниците - бяха пълни с грозде.
- Ето, вземи! - изрече той, освободи връзките, които придържаха кошниците на гърба на коня, и помогна на стареца да ги остави край пътя. После се покатери на опърпаните одеяла, играещи ролята на седло, извади картата на Tec и я огледа.
Помисли си да помоли стареца за насоки, но се сети, че жандармерията скоро ще наводни района, и реши да не им дава преднина. Използва позицията на слънцето, за да се ориентира. Пътят, който Tec бе отбелязала до гробовете на тамплиерите, беше заобиколен и водеше до долина на име Ихлара. Сигурно и терористът щеше да тръгне по него. По-прекият път през откритото пространство не се пресичаше от препятствия - реки или високи планини. А като имаше предвид, че конят му надали можеше да се нарече расов жребец, Райли прецени, че всяка възможност за скъсяване на разстоянието е добре дошла за него.
Прибра картата в раницата си, махна с ръка на стареца и пришпори коня напред. Надяваше се, че горкото животно няма да предаде Богу дух, преди да са стигнали до крайната цел.
35
- След десетина минути ще стигнем до мястото на срещата - съобщи ѝ той, след което я запозна с легендата, която щяха да използват.
- Ти май нямаш срам? Как е възможно да използваш името на Шарафи след всичко, което стори с нещастия човек?!
Това не беше въпрос. И той не счете за необходимо да отговаря.
- А аз защо съм ти? - продължи тя. - Да не си въобразяваш, че турците ще преговарят с теб само заради мен? След всичко онова, което направи на тяхна територия?
Той сви рамене и отговори:
- Ти не си тук в ролята на заложница, Tec. Тук си заради знанията си. Не мога да свърша тази работа сам. А тъй като ми се наложи да се откажа от скъпия ти приятел Джед, сега се налага ти да заемеш мястото му.
Тя не беше сигурна как да изтълкува тези думи. Нямаше представа дали Симънс е освободен. Но ако вземеше предвид случилото се в Рим, се съмняваше. Гърлото ѝ се стегна от мъка.
- И какво точно е това, което не можеш да свършиш сам?
- О, я стига, Tec! - изгледа я той, очевидно развеселен. - Ти вече познаваш изповедта на монаха. И знаеш с какви думи е описал тази... находка. Представи си само - уж монаси, богобоязливи хорица, а да прибягнат до убийство, за да я скрият! Кажи ми, Tec, какво според теб търся?
Нямаше смисъл да се прави на незнаеща.
- Имаш предвид „ръкописите на дявола" ? Нещо, „чието прокълнато съществувание е унищожителна заплаха за скалата, върху която се крепи нашият свят" ?
- Струва си да бъде намерено, не мислиш ли? - усмихна се той.
- Не и по този начин! Впрочем, кой си ти? И за какво ти е това?