Вперил очи в пътя пред себе си, той не каза нищо. По едно време обаче изрече:
- Твоята и моята страна водят необявена война вече над петдесет години. Можеш да гледаш на мен като на патриот, който помага на страната си да победи.
- Имаш предвид Иран - престраши се да каже тя.
Той я изгледа и се усмихна загадъчно.
- Виж какво, ние не сме във война с вас - каза Tec. - Каквито и проблеми да имате, не ние сме причината за тях.
- Така ли смяташ? - повдигна вежди той.
- Ние не спонсорираме терористи, които заплашват да изтрият другите страни от лицето на земята!
Думите ѝ като че ли изобщо не го засегнаха.
- А ти чувала ли си за операция „Аякс" ?
- Не.
- И аз така си мислех. Тъкмо в това се състои и част от проблема ви. Вашият народ не уважава историята. Имате време само за телевизия и фейсбук. А когато нещата опрат до големите въпроси, когато се стигне до войни, които избиват хиляди и съсипват живота на милиони, вие въобще не си правите труда да погледнете отвъд водещите заглавия, да проумеете защо нещата са такива, каквито са, и да се опитате да откриете истината зад лъжите, които ви пробутват вашите политици, или истерията на онези говорещи глави по вашите телевизии!
- Няма що! - сряза го Tec. - Слушам лекция за тънкостите на историята и за големите провали на нашата демокрация от човек, който само преди няколко дни е отрязал главата на невинна жена, за да покаже колко е сериозен!
Той се обърна отново към нея, но този път в погледа му имаше нещо особено притеснително - нещо тъмно и мрачно, което очевидно беше събудено. Плъзна ръка върху бедрото ѝ и тя се стегна. Ръката му поседя така няколко секунди, след което я стисна лекичко и се дръпна.
- Ти си много привлекателна жена, Tec. Привлекателна и умна. Но наистина имаш нужда да поосвежиш малко знанията си по история - изрече той, без да откъсва очи от пътя. - Прочети за операция „Аякс". И докато четеш, провери какво е станало в утрото на 3 юли 1988 година!
Изражението му помръкна. Само споменаването на тази дата бе достатъчно, за да съживи тлеещите въглени на омразата в душата му. Задържа за малко погледа ѝ, а после отново се обърна към пътя.
- Мисля, че стигнахме - обяви иранецът, посочвайки напред. - А това трябва да е нашият човек. Да се надяваме, че си разбира от работата.
Tec проследи погледа му. На прашно кръстовище до малка сергия беше спрял джип „Чероки", а на него се беше облегнал човек, който изглеждаше доста нелепо в белите си панталони, дънкова риза и камуфлажна широкопола шапка. Абдулкерим, византологът, им махна с ръка.
Иранецът намали, спря и изгледа предупредително Tec.
- Внимавай! Не ми се иска да свършваш зле, разбра ли?
- Разбрах - кимна тя, като се постара тонът ѝ да изразява сарказъм, а не страх.
Абдулкерим определено си разбираше от работата.
Маркерите от бележките на инквизитора не бяха особено ясни и бяха свързани с природни забележителности, които времето - повече от седемстотин години - най-вероятно бе изтрило. Обаче този човек бе отлично запознат не само с региона и неговите уникални географски забележителности, но и с неговата история. А това му даде възможност да постави данните от инквизитора в подходящия исторически контекст - кои са били главните градове от онова време, къде са минавали търговските маршрути, кои долини са били населени и кои не - и да напипа следата, за която се говореше в Регистъра на тамплиерите.
И тримата се намираха в джипа на Абдулкерим. Предложението на византолога прекрасно устрои Захед, позволявайки му да се отърве от откраднатия и вече компрометиран лендроувър, който бе оставил зад една бензиностанция. Ранният час, в който тръгнаха, им позволи да покрият голяма част от търсения маршрут, а денят все още беше пред тях.
Слънцето беше почти в зенита си в безоблачното небе, когато Абдулкерим спря до стръмна пропаст и изключи двигателя. Пийнаха минерална вода, хапнаха домашни питки, а след това водачът им ги поведе надолу по тясна пътека, достигаща до дъното на долината - началото на каньона, в който според него се намираха гробовете на тамплиерите.
Каньонът ту се стесняваше, ту се разширяваше, виейки се на юг. От двете им страни се възправяха скали, високи над шестдесет метра, избелени от водите на отдавна пресъхнали реки. По това време на годината самият каньон беше сух и прашен, разнообразяван тук-там от туфи зелени храсти, тополови и върбови горички.
- За разлика от долините на север, тези тук не са били гъсто населени - обясни Абдулкерим. - Твърде на юг са, твърде близо до планинските проходи, използвани обикновено от мародерстващите банди по онова време. Тук няма да откриете много скални църкви или подземни градове. Те са в прохода Гьореме и долината Зелве.