- И ние така разбрахме - отбеляза Захед, оглеждайки невероятно красивия пейзаж около себе си. - Но ако тамплиерите наистина са се опитвали да стигнат до бреговете и едновременно с това да се пазят от газите, логично е да са се придържали към тези каньони, нали?
- Разбира се. Някои от тях са дълги петнадесетина километра. Отлично място за прикритие, но и за засада.
Разделиха се. Захед остана с Tec, а Абдулкерим отиде до другия край на каньона. Тръгнаха напред, оглеждайки земята за някой от знаците, за които споменаваше инквизиторът. Слънцето вече прежуряше. Дори и сенчестите места не бяха в състояние да предоставят хлад.
След около два часа слънцето се скри зад каньона и долината потъна в сянка. По пътя си срещнаха един-два скални параклиса - единични килии, издълбани в меката вулканична скала преди столетия, с фрески, изрисувани директно по стените. Но само това.
Докато по едно време византологът не извика:
- Елате!
Беше се навел и оглеждаше основата на скала, почиствайки я с ръкавицата си. Първоначално не стана много ясно какво точно бе събудило интереса му. Но после се видяха бледи знаци, изрязани в меката скала, поизтрити от ерозията на времето.
Кръстът, който в момента почистваше Абдулкерим, беше с височина около двадесет сантиметра. Разбира се, наоколо имаше множество други кръстове. Необичайно по-скоро беше мястото му - в основата на скала, без скална църква наблизо. Както и формата му. Раменете на кръста се разширяваха в края си - символ на няколко важни общества в човешката история, в това число и на тамплиерите.
- Може би е тук! - възкликна развълнувано историкът и продължи да почиства повърхността около и под кръста. Появиха се още вдлъбнатини в скалата - в началото едва различими, но с всяко бръсване на ръкавицата - все по-ясни.
Бяха букви, издялани набързо, с подръчни материали и средства. Но все пак букви, при това разбираеми.
Tec се приведе до историка и започна да чете думите, които тези букви оформяха - бяха три, подредени една под друга.
- Хектор... Мигел... и... - Вдигна очи към похитителя си. - Конрад!
36
Иранецът кимна свъсено. Вторачи се в издълбаната скала и отбеляза:
- Значи нашият тамплиер е погребан тук.
- И не само той! - светна лицето на Абдулкерим. - Трима са! - Отстъпи крачка назад и огледа земята под себе си. Точно под надписа се забелязваше лека издутина, докато всичко наоколо беше идеално плоско: - Може би седим над гроба на трима тамплиери!
Tec не му обърна никакво внимание. Осмисляше значението на находката. Един таен поглед към иранеца ѝ подсказа, че той прави същото.
Византологът изпадна в неловка ситуация. Не можеше да разбере защо клиентите му не се радват, както и очевидното напрежение, което се излъчваше от тях.
- Нали търсехте именно това? - попита той.
Tec отново го пренебрегна и се обърна към похитителя си:
- Щом той е погребан тук, значи това е краят на следата! - Поколеба се, чудейки се какво ли вещае заключението й за нея и за невинния турчин с тях. - Приключихме, нали? -допълни предпазливо.
Но иранецът не изглеждаше убеден.
- Кой ги е погребал тук? Знаем, че трима рицари са напуснали манастира. И са го взели със себе си. Какво се е случило с тях? Как са умрели? Кой ги е погребал? Кой е издълбал имената им в скалата?
- Има ли някакво значение? - обади се унило Tec.
- Разбира се, че има! Защото, ако е така, следата продължава към него! Ясно е, че някой си е тръгнал от това място, след като ги е погребал. Значи трябва да открием кой е бил той!
- Какво искате да кажете с това, че са „го взели със себе си" ? - плахо се обади Абдулкерим. - Какво са взели? И за какво изобщо говорите? Мислех, че търсите тази гробница! Какво още знаете?
Tec пак му обърна гръб и продължи разговора с похитителя си:
- Как да го направим? Та те са умрели преди седемстотин години! Единственото, с което разполагаме, са надписите на тази стена! Това е! Няма на какво да се опрем, за да продължим! Няма го нито в Регистъра на тамплиерите, нито в дневника на инквизитора! Това е краят на пътя!
- Не е краят! Нямаме представа какво е погребано тук! И докато не видим, проучването не е приключило. - Впи очи в нея и отсече: - Трябва да ги изровим! Нищо не ни гарантира, че то не е погребано с тях!
Tec обори глава. Този човек наистина не се отказваше лесно.
- Да ги изровим ли? - ококори се византологът. - Ние?!
- Някакви проблеми? - изгледа го Захед.
Турчинът се дръпна назад под тежкия му поглед.