Выбрать главу

- Не, никакви проблеми, така или иначе ще бъде направено. Но си има съответните процедури! Трябва първо да подадем молба до министерството, за да ни разрешат. Процесът е сложен и се съмнявам, че...

- Забрави за разрешението! - прекъсна го иранецът. - Ще го направим със собствените си ръце! Веднага!

- Сега? - зяпна от изненада Абдулкерим. - Не можете да направите подобно нещо! Законите са много строги по този въпрос! Не може всеки да копае където му скимне!

Захед сви рамене, бръкна небрежно в раницата и извади оттам тъмносив пистолет. Зареди го и го насочи в лицето на византолога.

- Обещавам ти, че ако ти си мълчиш, и аз ще си мълча! И продължи да държи оръжието на сантиметри от очите на турчина. Ситни капчици пот избиха по челото на Абдулкерим. Вдигна инстинктивно ръце и отстъпи още крачка назад, но терористът пристъпи напред и опря дулото в челото на нещастника.

- Копаем, виждаме какво има, тръгваме си. Никой и нищо няма да пострада. Става ли?

Абдулкерим уплашено закима.

- Хубаво - свали оръжието бомбаджията. - А сега, колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще се измъкнем оттук.

Пъхна автоматичния пистолет в колана си, а от раницата си извади нещо, увито в тъмнозелен брезент. Оказа се сгъваем уред за къмпинг - от едната страна имаше лопата, а от другата - кирка.

Подаде инструмента на Tec и подхвърли саркастично:

- Нали ти си експертът?

Тя неохотно го пое. А после на свой ред промърмори:

- С това надали ще стане бързо.

- Не се знае. Имаш си способен асистент, който няма търпение да ти помогне - усмихна се Захед. Обърна се към византолога и го подкани с жест. Човекът бързо кимна и се присъедини към Tec.

Двамата коленичиха един до друг и се вторачиха за момент в земята пред тях, осъзнавайки неизбежността на задачата си. А после се хванаха на работа.

С помощта на кирката Tec освободи най-горния пласт земя. Абдулкерим поемаше сухите буци и ги събираше на купчина. Не след дълго почистиха площ от около три квадратни метра, след което Tec задълба надолу.

Кирката удари на камък - не много голям, колкото топка за боулинг. Тя почисти пръстта около него, а Абдулкерим ѝ помогна да го извади. Разкриха се още камъни наоколо, както и други под тях - два плътни слоя камъни, покриващи онова, което беше под тях.

- Тези камъни не са дело на природата - отбеляза Tec. - Вижте как добре са подредени! Някой ги е сложил тук, за да запази телата от дивите животни.

- Хубаво - кимна Захед. - Значи костите все още трябва да са непокътнати.

И я подкани с очи да продължи. Tec и Абдулкерим заработиха в перфектен тандем - тя вадеше камъните, той ги поемаше и ги хвърляше зад себе си. По едно време обаче ритъмът ѝ бе нарушен от погледа на турчина към нея - въпросителен, разтревожен поглед.

Беше забелязал колана с бомбата под широката ѝ риза.

Тя го погледна с присвити очи и едва забележимо му направи знак с глава да не се обажда. Надяваше се похитителят ѝ да не е забелязал реакцията на турчина. Дори и да я беше забелязал, той не каза нищо. Абдулкерим стисна челюсти, кимна ѝ в знак на съгласие и двамата продължиха.

Не след дълго камъните бяха извадени и кирката заора отново в меката пръст. А после се появи и първата кост - лакътната. Последваха по-дребни костици, а след това се очерта и самата ръка - лява ръка.

От този момент нататък Tec продължи работата си още по-внимателно, с пръсти.

Скоро пред тях се разкри и целият скелет. Костите бяха станали тъмнокафяви от цвета на почвата в региона. Но освен тях нямаше нищо друго - не че Tec очакваше да открие нещо след седемстотин години. По едно време пръстите ѝ попаднаха на някакви медни катарами - единствените останки от колан, и на ботуши с отдавна изядена кожа. Съдейки по определени белези, тя заключи, че скелетът най-вероятно е на мъж.

- Няма нищо друго, което да ни подскаже кой е този човек - отбеляза тя, изправи се и изтри чело с ръкава на ризата си. Чувстваше се на ръба на силите си - тази задача бе изчерпала и последното, което ѝ бе останало след безсънната нощ. Освен това коланът с бомбата подпираше ребрата ѝ и се забиваше в плътта ѝ при всяка нейно движение. Но тя знаеше, че не може да направи нищо по този въпрос.

Иранецът застана до нея, оглеждайки останките. Погледна часовника си и отсече:

- Окей, добра работа. Продължавайте!

Tec поклати презрително глава, пийна малко вода от манерката на турчина, падна на колене и продължи да копае.

Около час по-късно двамата с византолога откриха останките на още един труп. Tec провери от двете страни на общия гроб, но не откри нищо. Там нямаше и пластове камъни, което потвърждаваше, че никой друг не е погребан - или най-малкото до скелетите. Което означаваше, че следата им беше изстинала.