Изборът им беше напълно разумен.
Само дето заплахата дойде от друго място.
Първата стрела ги удари на следващата сутрин, два часа след потеглянето им от лагера. Водеше Хектор. Затова първата стрела удари него. Заби се достатъчно дълбоко под дясното му рамо, за да стигне до дробовете му. Следващите две се забиха в коня му. Хектор продължи да се държи, но животното се строполи в агония.
Конрад забеляза двамата стрелци на върха на каньона и дръпна бързо юздите на коня си, за да се завърти, очаквайки поредната изненада. Не грешеше. Към тях се носеха четирима ездачи, които той веднага позна. Търговецът, синът му и двамата помощници, които бяха взели с тях.
Стомахът му се сви. Знаеше, че Мехмед е алчен, но нали бяха положили допълнителни усилия да прикрият следите си - задача, с която се занимаваше Мигел. Очевидно не се бяха справили добре.
Преди двадесет години Конрад въобще не би се поколебал да се хвърли срещу тях. С ризница и шлем, с копие, меч и брадва, и с добре защитен кон, всеки рицар тамплиер би се справил безпроблемно с четирима врагове. Но днес нещата стояха различно.
Онова беше преди двадесет години. А това беше сега. След Акра, където изгуби ръката си, отсечена от мамелюкски ятаган точно през китката. Никога не бе изпитвал такава болка, когато лечителят запечата раната му с нажежено острие на меч. Докато корабът отнасяше него и братята му далече от Акра, той бе кръжал на прага на смъртта дни наред. Незнайно как, животът някак си го намери и го измъкна от лапите ѝ.
По време на дългото си възстановяване в Кипър се утешаваше с факта, че поне е лявата, а не дясната, с която държеше меча. Не че това бе особено успокоение. Знаеше, че никога повече няма да може да бъде воинът, който някога е бил. А след това откри един кипърски ковач, който предложи да му помогне. Изработи му медна протеза, която пасваше перфектно на чуканчето на ръката му, придържана от кожени ремъци. Беше красиво изработена и имаше пет свити, неподвижни пръста, позволяващи му да изпълнява обикновени задачи, например да държи юздите на коня, да вдигне чаша вода, да носи щит или да смаже челюстта на някой, който си го просеше.
И все пак сега той знаеше, че шансовете не са на негова страна. Те намаляха още повече, когато поредната стрела се заби в гърба на Мигел и го изхвърли от коня.
Конрад изтегли ятагана си, когато Мехмед, Касим и другите двама се спуснаха към него. Той замахна с ятагана си, описа широка дъга и отвори огромна рана в лицето на единия наемник, но вторият го прониза в бедрото, хвърли се върху него и го събори от коня му.
Конрад се строполи на земята. Ръцете му омекотиха падането, но изгубиха ятагана. Той се изправи бавно на крака и огледа обстановката през замъглени очи. И тримата рицари бяха вече свалени - Хектор, заклещен под ранения си кон; Мигел, макар и вече на крака, едва задържащ се изправен; и Конрад, накуцващ, с кървящ крак. Вдигна глава точно навреме, за да види как търговецът и синът му се носят към него.
Касим беше първи. Конрад се огледа за нещо, което би могъл да използва като оръжие. Не видя нищо, а и нямаше време да измисля каквото и да било. Тялото му реагира инстинктивно и просто подскочи високо нагоре, докато турчинът профучаваше покрай него. Металната му ръка пое острието на ятагана, а здравата сграбчи колана на ездача и го свали на земята.
Паднаха и се затъркаляха в истинска плетеница от ръце, лакти и крака. Но това беше битка с предизвестен край. Един ритник към зейналата в бедрото му рана бе достатъчен, за да го постави на колене. Удар с лакът по челюстта го залепи за земята. В устата му отново се появи познатият метален вкус на кръвта - спомен от отдавна отминала епоха, която също бе завършила с поражение.
Вдигна очи. Мехмед бе слязъл от коня и вървеше към сина си, който се пъчеше гордо над победения си противник. Зад тях Конрад зърна Мигел, който лежеше мъртъв в краката на другите двама ездачи, а още по-нататък - безжизненото тяло на Хектор.
- Казах ти, че тези територии са опасно място - изкиска се търговецът. - Трябваше да ме послушаш!
Конрад седна на земята и заплю с кървава храчка ботушите на Касим. Той дръпна вбесено крака си и тъкмо се канеше да го срита, когато гласът на баща му го спря.
- Недей! - заповяда Мехмед. - Трябва ми буден!
Изгледа свъсено сина си, а после насочи очи към нещо в другия край на каньона, усмихвайки се доволно.
Конрад проследи погледа му. Стрелците се бяха смъкнали от върха на каньона и връщаха каруцата. Търговецът ги повика, а на рицаря рече:
- Значи така се отнасяш с ортаците си? За дребния кяр ме каниш, а когато се появи нещо голямо, решаваш да го задържиш за себе си и ме прогонваш като досадна конска муха!