- Това не е по твоята част - изсумтя Конрад.
- Щом струва нещо, значи е по моята! - отсече турчинът и се запъти към каруцата, за да разгледа товара ѝ. - А нещо ми подсказва, че струва доста парици!
Качи се на каруцата и направи знак на двамата мъже да отворят първия сандък. Погледна вътре и се обърна слисан към Конрад:
- Какво е това?
- Казах ти, че не е по твоята част - повтори рицарят.
Мехмед изрева няколко заповеди, размахвайки ръце. Помощниците му се задействаха и бързо отвориха и останалите два сандъка. Изражението му се смрачи още повече.
Скочи от каруцата, втурна се към Конрад и го срита на земята. Измъкна голям нож от колана си, приведе се, дръпна косата на рицаря назад и опря острието във врата му.
- Какво е това съкровище?
- Без никаква стойност за теб!
- Казвай какви са тези неща? Защо толкова много ги искаше?
- Да се продъниш в ада дано! - изкрещя рицарят и скочи като развита пружина. С едната си ръка изби ножа на търговеца, а другата, металната, заби в лицето му.
Турчинът падна по гръб. От носа и устата му рукна кръв. Конрад се хвърли върху него, но в този момент се намеси Касим и заедно с наемниците го измъкна от баща си, поваляйки го на земята.
Конрад се огледа безпомощно. И видя как синът на търговеца се приближава с насочено към него острие, подготвящ се за финалния си удар. Рицарят се стегна, за да даде последен отпор. Но не беше това, което очакваше. Касим нито го наръга, нито преряза гърлото му. Вместо това се приведе, приклещи с коляно жертвата си, а след това сряза кожените ремъци на протезата му и я изтръгна от ръката му. Вдигна я тържествуващо като отрязан скалп и я показа на останалите.
Търговецът се изправи бавно на крака и се олюля, плюейки кръв.
- Инатливо копеле си беше и такова ще си останеш! - просъска бясно.
Касим вдигна кинжала си и се приведе отново над Конрад.
- Ей сега ще накарам неверника да проговори! - извика той.
Търговецът вдигна ръка и го спря.
- Не! Няма смисъл. И без това ще ни излъже. Освен това нямаме нужда от него. Онова, дето е в сандъците, очевидно струва много пари. Сигурен съм, че в Кония все ще намерим някой, който да ни каже какво е!
- Ами неверникът?
Търговецът се огледа смръщено. В пустия каньон цареше тишина, нарушавана единствено от стоновете на ранения кон на Хектор. Слънцето се бе вдигнало високо в небето и прежуряше. После вдигна очи към небето.
Конрад проследи погледа му и видя там три кръжащи лешояда, предвкусващи обилната плячка. След това Мехмед погледна към окървавения кон, обърна се към сина си и по лицето му се разля крива усмивка.
Конрад автоматично разбра какво го очаква. И му се прииска да бе загинал като другарите си - от стрела.
Жегата беше непоносима. При това не само заради слънцето.
Беше заради коня.
Конят, в който го бяха зашили.
Бяха разрязали корема на умиращия кон на Хектор, бяха извадили по-голямата част от вътрешностите му, а след това бяха натъпкали вътре Конрад, след което го бяха зашили. Бяха го сложили по гръб, като главата му стърчеше от ануса на животното. Ръцете и краката му също стърчаха от дупките, които турците бяха изрязали. И с изключение на чуканчето на лявата му ръка, те бяха завързани за колове, забити в земята.
Оставиха го така, разпънат насред каньона.
Беше непоносима жега. Но по-непоносима от нея беше вонята. И насекомите.
Земята около него беше покрита с кръв и вътрешности, гниещи на слънцето. И макар че търговецът и хората му все още се забелязваха в другия край на каньона, мухите и осите вече бяха накацали по него и по труповете на неговите братя. Отворените рани по лицето и устата му им осигуряваха невиждан пир.
И това беше само началото.
Същинската агония щеше да настъпи с трите лешояда, които кръжаха над него. Те ще кацнат, ще забият ноктите си в трупа на коня и ще започнат да късат месото с острите си клюнове. Накрая ще пробият кожата и ще продължат угощението си с тялото на Конрад - хапка по хапка, разяждайки плътта му, докато не достигнат и до вътрешните органи.
Конрад знаеше, че смъртта няма да настъпи бързо.
Беше чувал за тази форма на скафизъм и преди - от старогръцката дума „скафе", което означаваше „съдове". Имаше и други варианти на тази екзекуция, кой от кой по-отвратителен от предишния. Най-големи любители на скафизма, разбира се, бяха персите, а след тях и турците. Конрад осъзна, че в случая има късмет с лешоядите - в региони, където единствено насекомите се хранеха с плътта на жертвите, смъртта отнемаше дни, дори седмици.