- Искам първо да уточня, че не съм тук по служба. Не съм изпратен от ФБР. Молбата ми е лична. Надявам се, че този факт не ви притеснява.
След обаждането на Tec той бе помолил за два дена отпуск по лични причини. Никой от колегите му на площад Федерал Плаза - нито Апаро, партньорът му, нито Джансън - шефът им, не знаеше, че Райли е в Рим. Което може би беше грешка, но така бе решил да играе тази игра.
Кардинал Бруньоне повтори многозначително:
- Какво можем да направим за вас, агент Райли?
- Ситуацията е деликатна. И се нуждая от вашата помощ. Но ви моля да удовлетворите прищявката ми и да не настоявате за повече информация. Единственото, което мога да ви съобщя на този етап, е, че става въпрос за човешки живот!
- Слушаме ви!
- Професор Шарафи се нуждае от известна информация. Според него самия тя може да се намери единствено във вашите архиви!
Иранецът оправи очилата си и кимна.
- Каква информация по-точно?
- Налага се да прегледаме един конкретен фонд от архива ви, става дума за Църквата на Доктрината на вярата!
Кардиналът огледа Райли, очевидно притеснен от думите му. Противно на общоприетите схващания, в Тайния архив на Ватикана нямаше нищо тайно - думата „таен" се използваше единствено в смисъл, че архивите са част от личния „секретариат" на папата, тоест неговите лични документи. Но архивът, до който Райли искаше достъп - Църквата на Доктрината на вярата или, иначе казано, архивът на Инквизицията, беше нещо съвсем друго. Той съдържаше най-чувствителните документи на Ватикана, свързани с процесите срещу еретиците и забраната на книги. Достъпът до тях беше строго контролиран заради журналистите, които търсеха сензации и скандали.
- За кой фонд става въпрос? - присви очи кардиналът.
- За фонда „Скандела" - отговори Райли.
Домакините му видимо се отпуснаха. Доменико Скандела беше един мелничар от XVI век, който просто не е можел да държи устата си затворена. Идеите му за устройството на Вселената били преценени за еретични, поради което той е бил изгорен на кладата. Следователно онова, което Райли и иранският професор биха могли да прочетат в записките от делото срещу него, не събуждаше кой знае какви тревоги. Молбата им бе безобидна.
Кардиналът погледна към двамата си колеги. Те мълчаливо кимнаха - нямаха възражения. Райли разбра, че дотук е успял. Оттук нататък започваше трудното.
Бесконди и Делпиеро ги придружиха до входа на Апостолическата библиотека, където се намираше Тайният архив.
- Трябва да призная - засмя се смутено монсеньор Бесконди, - че се опасявах молбата ви да не се окаже... неизпълнима.
- В смисъл? - Райли се престори, че не разбира за какво намеква.
- Кардинал Бруньоне ме увери, че на вас може да се вярва. Нямам представа защо толкова се притеснявах.
Райли усети, че в устата му загорчава от тези думи. Но нямаше друг вариант. При входа на библиотеката спряха. Джани Делпиеро се обърна към него:
- Ако имате нужда от нещо, агент Райли, ми се обадете!
В библиотеката цареше тишина. Насочиха се към огромна спираловидна стълба, която отвеждаше в подземието. Тук беше по-хладно - климатичната инсталация се стараеше да държи лятната горещина на разстояние от ценните архиви. Минаха покрай двама служители, които се поклониха на своя префект, и стигнаха до просторна чакалня, където един швейцарски гвардеец в тъмносиня униформа и черна барета седеше пред дискретните монитори за наблюдение. Охраната записа имената им, набра кода на вратата и те пристъпиха в светая светих на Тайния архив.
- Фондовете са подредени по азбучен ред - поясни префектът и посочи към табелките на рафтовете: - „Скандела" би трябвало да е нататък.
Райли и Шарафи го последваха. Дългите рафтове бяха натъпкани догоре с ръкописи в кожени подвързии, разнообразявани тук-там от по-съвременни книги и картонени кутии. Купища древни ръкописи се задушаваха под одеялото на гъстия прах, някои от тях не бяха докосвани от десетилетия, а може би и от столетия.
- Ето го! - посочи домакинът им към картонена кутия на един от по-ниските рафтове.
Райли надзърна към входа на подземието. Бяха сами. Кимна с благодарност на свещеника и изрече:
- Всъщност, налага се да видим един друг фонд.
- Друг ли? Не разбирам...
- Съжалявам, отче, но не можех да рискувам вие и кардиналът да ми откажете достъп. За нас е жизненоважно да се доберем до информацията, от която се нуждаем!
- Ама... - запелтечи свещеникът. - Само Негово Високопреосвещенство може да разреши...