Когато стигна до пътя, джипът вече беше изчезнал. Но за сметка на това срещу него се носеше разнебитен пикап, скърцащ под тежестта на планина от дини.
Пикапът наду клаксон, но той дръпна юздите на коня и блокира пътя.
Няколко секунди по-късно агент Райли отново беше на път, носещ се след изчезналия бежов джип в компанията на планина от дини.
39
Долината, в която се катереха, беше много различна от каньона, където бяха открили гроба на тамплиерите. Беше по-широка, а по края беше обсипана със странни струпвания на огромни розово-бели каменни конуси и кулички. Приказни комини изпъстряха долината. Полегати склонове се издигаха нагоре към площадка от вертикална туфа. И сякаш долината не беше достатъчно странна, но дойде и каньонът, през който сега минаваха.
Накъдето и да се обърнеше, Tec зърваше тъмни отвори в надвисналите от двете им страни скали. Това беше един от трите успоредни каньона, някога приютявали древното селище Зелве. Стените му изобилстваха от жилищни помещения, отшелнически килии, църкви и манастири. От най-тесния „приказен комин" до извисяващите се до небето склонове нямаше нито едно парче равна скала, в която да не беше изтърбушен поне един малък прозорец. Регионът беше пълен със скални убежища, чиито стени съдържаха истински образци на византийското изкуство.
Още от ранните дни на християнството Кападокия е била люлка на православието, сравнима единствено с Константинопол. Само двадесет години след разпъването на Исус Христос в нея проповядва самият Павел от Tapс. Кападокия скоро се превръща в убежище за първите последователи на кръста, бягащи от римляните.
Подобният ѝ на лабиринт пейзаж предоставя естествена защита от опасностите. През IV век Василий Велики - епископ на недалечния град Кайсери и един от така наречените „Кападокийски отци основатели", донася от Египет идеята за монашеството. Монасите колонизират региона като къртици, изграждайки всевъзможни постройки - от единични килии в широки по десет крачки скални колони до огромни скални църкви с великолепни фрески и многоетажни манастири, достигащи до върховете на скалните стени.
Издълбаването не остава само над земята. С настъплението на монголите и мюсюлманите то продължава и под земята. Кападокия е изпъстрена с десетки подземни градове, някои от които датиращи още от времето на хетите. Голяма част от тези градове остава неизследвана и до ден днешен. Някои от тях се простират на десетки нива под земната повърхност - обширни лабиринти от тунели, жилищни помещения и складове. С гениално измислените си въздушни шахти и еднотоновите „воденични камъни" на входовете за отбиване на враговете, те служат за убежища на цели християнски общества. Така, въпреки беснеещите по повърхността орди, православното население успява да се задържи в долините и да изкара необезпокоявано столетия наред и при селджукските, и при османските турци.
Ироничното е, че християните са прогонени от Кападокия едва през 1923 година. След споразумението за принудително репатриране, последвало четиригодишната война между Турция и Гърция, местното православно население е изселено в Гърция, а на негово място в долината се заселват мюсюлмани. От този момент нататък повечето църкви и манастири се превръщат в пленници на стихиите, както и в обект на забрава и вандализъм - тъжен край на последната връзка със славната Византия, оцеляла хиляда и петстотин години.
Докато се движеха между гората от деветметрови скални колони, на Tec ѝ беше трудно да си представи, че този каньон някога е бил обитаван от човешки същества. Изтощеното ѝ съзнание възприемаше пейзажа като място, подходящо по-скоро за тролове и духове.
Мъглата в главата ѝ беше разкъсана от гласа на Захед.
- Къде са туристите? - попита той Абдулкерим. - Това място е като призрачен град.
Въпреки че долината се водеше национален парк, не бяха срещнали повече от три-четири групи от по няколко души.
- Този каньон, както и другите два от двете му страни, бе обявен за опасен още преди години - обясни византологът. - Пещерите наоколо се рушат. Жителите бяха преместени в друго селище, на няколко километра оттук.
- Е, колкото по-малко, толкова по-весело - отбеляза Захед, оглеждайки обстановката. - Още много ли ни остава?
- Почти стигнахме.
Няколко минути по-късно излязоха от каменното село и спряха пред висока скала. Слънцето вече беше по-ниско и къпеше лунния пейзаж около тях в нюанси на розовото и синьото.
- Това е! - обяви византологът.
Не изглеждаше нищо особено, докато водачът им не посочи нагоре. Десетина метра над главите им се виждаше квадратна дупка в скалата - отворена стая или част от стая.