- Това са старейшините и спомоществователите на църквата - поясни водачът им. - Издълбаването и изографисването на църквите не е било никак евтина работа. В онези времена само боята е струвала цяло състояние. Плащайки за църквата, тези хора са си купували билет за рая. Както и място за вечен покой.
Tec огледа имената и спря при един от гробовете.
- Това е! - каза тя.
Захед и Абдулкерим се приближиха.
- „Единствената истинна ръка" - прочете тя.
Хвърли поглед към иранеца, предчувствайки какво ще последва. Той извади туристическия уред за копаене. Подаде ѝ го и отсече:
- Захващайте се за работа!
40
Този гроб беше по-труден за разкопаване, но поне беше само един. Тясното пространство я задушаваше, но пък я накара да работи по-бързо - искаше ѝ се да излезе оттук колкото е възможно по-скоро.
Тялото, което намериха, бе увито в широко бяло платно, подобно на мумия, и покрито със семена, които отдавна се бяха вкаменили. Tec и Абдулкерим се приведоха и внимателно повдигнаха втвърдената материя. Костите вътре се оказаха разбъркани, но скоро намериха и медна протеза. Беше корозирала и окислена, покрита с тъмнокафява патина със зеленикаво-сини петна по нея. Оказа се удивително сложна и добре изработена за предмет, направен преди седемстотин години.
Tec я вдигна към иранеца и каза:
- На Конрад е.
- Ако онова нещо е било с него, трябва да е някъде тук. Може би дори е погребан с него. - Загледа се за миг в гроба и заяви: - Извадете скелета! Да видим какво има под него!
Tec и византологът го поставиха в средата на помещението. После тя коленичи пред празния гроб и започна отново да копае. Само след няколко удара с кирката попадна на нещо твърдо, което запрати нова доза адреналин в тялото ѝ. Продължи да почиства пръстта около него, но вече с ръцете си.
- Дай ми повече светлина - обърна се тя към Абдулкерим.
Той насочи лъча на фенерчето към ръцете ѝ. Постепенно се очерта тъмен, кръгъл предмет. Почисти още малко - оказа се глинено гърне, ниско и широко. Tec затаи дъх. Огледа го внимателно, а после го извади и го постави до гроба.
Гърнето беше съвсем обикновено, без никакви украси. Вместо капак имаше нещо като купа, запечатана с битум.
Абдулкерим огледа двамата си клиенти и изрече тихо:
- Какво е това според вас?
- Има само един начин да разберем! - отсече Захед.
Изтръгна кирката от ръцете на Tec и преди някой да успее да го спре, я заби в капака, който се раздроби на парчета. Захед взе фенерчето от ръцете на турчина и надникна вътре. После се обърна към Tec и я подкани:
- Моля! Заслужаваш го!
Тя го погледна накриво и се приведе нетърпеливо към гърнето. Онова, което видя, я накара да се разтрепери от вълнение. Бръкна с ръка и извади оттам два кодекса с размерите на съвременна книга.
Извади ги с треперещи ръце, сякаш бяха изработени от най-крехкия порцелан на света. И за един блажен миг всички ужаси, които бе преживяла през последните дни, включително иранското чудовище, което стоеше до нея, се стопиха в небитието. Постави единия кодекс в скута си и се зае да оглежда другия.
- Какво е това? - прошепна Абдулкерим.
Tec развърза внимателно тънката кожена връзка, придържаща първия кодекс. Задната корица завършваше с триъгълно парче, което прихлупваше предната. Тя го повдигна и бавно разтвори древния сборник с текстове.
Златистокафявите листове от папирус бяха невероятно чупливи. Някои от крайчетата им се бяха откъснали. Не посмя да пипне нито един от тях, за да не повреди ръкописа, но надписът на първата страница бе достатъчен, за да ѝ подскаже какво държи в ръцете си.
- Александрийски шрифт - изрече тихо. - Написано е на гръцки.
- И какво пише там? - подкани я нетърпеливо иранецът. Tec го прочете, но после вдигна очи към Абдулкерим и обърна текста към него. Дори в бледата светлина на скалната пещера изумлението й беше видимо.
Текстовете на гръцки бяха стихията на византолога.
- „Евангелие на съвършенството" - прочете на глас той и погледна сащисано към Tec. - Никога не съм чувал за такова евангелие!
- Аз също. Освен това е на гръцки. По-точно - на койне гръцки! - многозначително подчерта тя.
Едва сега схванал намека ѝ, византологът се ококори. Реакцията им не убегна от вниманието на терориста.
- Какво толкова, че е на гръцки? Защо се изненадахте?
- Койне е популярна форма на гръцкия език, използвана като работен език в Близкия изток по времето на Римската империя. Именно това е езикът, на който би трябвало да са написани всички евангелия, сътворени по времето на Исус Христос. Но днес ние не разполагаме с оригиналите на евангелията от онези времена. Най-старите текстове от Новия завет, които са открити, са едва от IV-V век. По-старите от тях не са от официалните - те са само гностични текстове, като например „Евангелието на Тома", открито в Египет през 1945 година, или пък коптически преводи на по-ранни гръцки текстове. - Вдигна кодекса и добави: - Това тук няма нищо общо с познатите ни евангелия на Матей, Марко, Лука или Йоан. Но пък са на койне гръцки, което означава, че са оригинални! Не са преводи! Нищо чудно да се окажат най-древните пълни евангелия, откривани някога.