Беше време да изчезва. Втурна се към коня, който бе оставил завързан за дървото. Беше на десет крачки от него, когато измежду дърветата изскочи човек и се хвърли отгоре му. Беше един от наемниците на търговеца. Извади голям ятаган и се приготви за удар. Конрад се приведе наляво, подлъгвайки турчина, избегна умело острието на ятагана и заби кинжала на Майсун в гърдите му. Спря само толкова, колкото да извади оръжието си и да грабне и ятагана. После скочи на коня и го пришпори, за да настигне по-скоро Майсун и каруцата.
Майсун се носеше през долината, без да поглежда назад. Знаеше, че Конрад всеки момент ще я настигне. Тогава шяха да свият на юг към християнски земи и да покрият следите си. Дотук добре.
Докато две месести ръце не се стовариха върху раменете ѝ и не я издърпаха от капрата. В бледата светлина на зората и при тази лудешка скорост на каруцата ѝ беше необходимо известно време, докато разбере кой е нападателят ѝ.
Беше баща ѝ. Очевидно е бил заспал в задната част на каруцата, зад сандъците. А когато видя разпуснатата ѝ коса, той също се стресна.
- Никаквица такава! - изръмжа, стисна врата ѝ и я притисна надолу върху сандъците. - Предателка! Да крадеш от собствения си баща?
Не ѝ предостави шанс да му отговори. Майсун се задъхваше. Опита се да се отскубне от ръцете му, но той ги отблъсна, удари ѝ силен шамар и отново заби месестите си пръсти във врата ѝ, продължавайки да я души.
- Да крадеш от баща си? - пак изрева той, изпаднал в безумна ярост. - От мен?!
Тя усети как започва да ѝ причернява от липсата на въздух. Точно в този момент каруцата подскочи, ударила се в някакъв камък, и започна да се накланя. След миг се оправи, но това беше достатъчно, за да се изтръгне от баща си.
Мехмед се изправи, подпрял се с една ръка на капрата.
- Не знам защо си решила, че ще ти се размине! - излая той, бръкна в пояса си и измъкна оттам извит кинжал.
Хвърли се към нея с лице, разкривено от злоба. Майсун отбягваше умело острието, но внезапно той замахна с юмрук и я събори върху платнището. Търговецът седна върху нея и приклещи врата ѝ с едната си ръка.
- Срамота! Такова красиво момиче! - изгрухтя и я стисна още по-силно.
И тогава забеляза, че очите ѝ се насочват зад гърба му. Завъртя се рязко и гледката, която се разкри пред него, го вцепени - Конрад държеше юздите на коня с уста, а ятаганът му се спускаше директно към тлъстия му врат.
Търговецът се ококори, изпусна кинжала и се хвана за врата. В този миг каруцата се наклони тежко на една страна. Безпомощен, той изгуби равновесие и полетя към земята.
Предното ляво колело се измъкна. Майсун се хвана за капрата, а каруцата се наклони още по-силно. Капрата се откъсна и тя полетя към земята, а освободените коне се спуснаха волно напред.
- Майсун! - извика рицарят и коленичи до нея. - Добре ли си?
Тя не беше много сигурна. Остана така за момент, за да дойде на себе си. После се опита да седне, но ръката, на която се подпря, я прониза от болка и тя се строполи обратно назад.
- Китката ми! - простена. - Мисля, че е счупена. Сега вече наистина сме две половини на едно цяло.
Той ѝ помогна да се изправи на крака. Долината тънеше в мълчание. Не се забелязваше никакво движение, дори повей на вятър. Слънцето пълзеше над билото на голия склон вдясно от тях. Скоро щеше да стане непоносимо горещо.
Каруцата лежеше на няколко метра от тях, полегнала на една страна, счупена. Сандъците бяха изпадали от нея. Двата бяха непокътнати, но третият се беше разцепил и съдържанието му се бе разпръснало наоколо.
Конете не се виждаха никакви.
На стотина метра от тях лежеше трупът на Мехмед.
- Сега май е мой ред да те помоля да ми помогнеш да погреба някого.
- Разбира се - прошепна Конрад.
И започна да копае напуканата земя с ятагана си. Майсун му помагаше със здравата си ръка. Той реши да не я пита нищо - усещаше, че тя иска да остане насаме с мислите си.
След известно време все пак се обади:
- Когато те попитах защо го правиш, ти ми отговори, че ако знаех всичко за теб, щях да те разбера. Какво имаше предвид?
- Баща ми и брат ми... Някога нещата не стояха по този начин. Когато бях малка, в Кония, родителите ми бяха добри суфи. Особено майка ми. Тя изпълваше дома ни с грижа и любов. Баща ми също беше различен. Все още си ги спомням заедно, колко се обичаха... Но след като тя се разболя и умря, всичко се промени. Напуснахме Кония. Заживяхме по пътищата. С всеки изминал ден баща ми се озлобяваше все повече и повече. Брат ми попадна под влиянието на газите. Не знам дали знаеш, но от доста време иска да се присъедини към тях. Много му допада идеята да разпространява нашата вяра с помощта на ятагана. А баща ми беше хитър човек. Скоро усети накъде духа вятърът. И разбра, че накрая те ще завладеят тези земи. И се постара да застане на страната на победителите.