Всички се обърнаха изненадани.
Иранецът бе разтворил леко ръце, но ниско, близо до кръста. И в следващия миг се хвърли към Tec - твърде бързо, за да предостави на Райли възможност за изстрел. Стисна я за врата, а в лявата му ръка се появи телефон.
- Тя носи бомба! – Повдигна ризата и, за да му покаже колана на кръста ѝ. Ще и пръсна червата, ако не хвърлиш пистолета!
- Наясно ли си, че и ти ще си заминеш с нея?
Иранецът се ухили:
- Да не би да си мислиш, че добър мюсюлманин като мен няма да пожелае да умре за каузата си?
Нямаше избор.
- Спусни предпазителя и го хвърли! - заповяда иранецът. - Бързо!
Райли спусна предпазителя и захвърли пистолета на десетина метра от себе си.
Лицето на иранеца се отпусна. Както и захватът му около врата на Tec. Отстъпи крачка назад от нея и бръкна в раницата си. А когато ръката му отново се показа, вече държеше пистолет.
- И да не забравиш да поздравиш девиците от мен! - изкрещя той и дръпна спусъка.
43
Той ще убие Шон!
Заради нея?
Заради онова проклето телефонно обаждане?
Не, не можеше да го позволи.
Хвърли се върху своя похитител. Независимо от последиците. Независимо дали сега щеше да избухне като факла, или не. Ако ще умира, поне да го отнесе със себе си.
Блъсна се в него отляво. Той се залюля и ръката му с пистолета се отклони. Tec не видя накъде отиде куршумът, нямаше време да проверява дали Райли е все още на крака, но интуицията ѝ подсказваше, че е скочила навреме. Видя обаче, че лявата ръка на иранеца се вдига, за да блокира удара ѝ, а телефонът му падна на земята. И в тази секунда тя усети как дъхът ѝ спира и как целият свят около нея застива в очакване на експлозията. Но нищо не последва.
Тя знаеше, че трябва да издържи още мъничко, докато Райли се включи. Надяваше се всеки момент да ѝ се притече на помощ. Но успя да задържи ръката на Захед прикована към земята само за секунди. И тогава лявата му ръка полетя към лицето ѝ и я отблъсна назад, но вместо да се отдръпне още повече, тя изненада и себе си, като се хвърли върху него и заби зъби в ръката му с пистолета.
Иранецът изревава от болка. Той почти я повдигна, опитвайки се да се отърси от нея.
Вратът ѝ се изкриви странно, но тя продължи да стиска. И тогава пистолетът излетя от ръката му.
Той замахна с другата си ръка към лицето ѝ, целейки се в очите. Болката беше непоносима за нея. Пусна го. Той я бутна зверски назад, а тя побърза да се отдалечи от него, озъртайки се за пистолета.
Както и той.
Откриха го едновременно и той се хвърли към него.
Райли грабна пистолета си от земята и автоматично се завъртя, заемайки позиция.
Иранецът и Tec се бяха разделили и тя се намираше на няколко крачки от него.
Райли изстреля един патрон и се хвърли наляво - съвсем навреме, за да избегне дъжда от куршуми, които изсвистяха на милиметри от бузата му. Претърколи се на земята, насочвайки се към най-близката скална къща.
Изстрелваше по един патрон при всяко преобръщане по корем, макар да знаеше, че това е напълно безпредметно, тъй като врагът му също беше залегнал и се бе превърнал в трудна мишена.
Целта му бе да го държи прикован към земята, за да даде на Tec възможност да изчезне.
Тя скочи и побягна.
Видя Абдулкерим да ѝ маха иззад една конусовидна скална къщичка и хукна към него. Но веднага се спъна в нещо - раницата на похитителя ѝ. Без да забавя ход, тя я грабна за дръжката и се метна до византолога. Човекът се беше поболял от ужас.
- Телефонът... Той детонира... - Не можа да изрече думата. - Къде е?
- Нямам представа. Той го изпусна.
- Ела! - подкани я турчинът.
И я поведе през лабиринта от гъсто разположени един до друг скални конуси.
- Къде отиваме? - подвикна му тя.
- Там вътре! - отговори той и посочи към входа на едно жилище. - Долу има подземен град. Под това село. Затворен е от години заради свлачищата, но някои части от него сигурно са здрави. Трябва да слезеш долу! Там няма телефонен сигнал!
- Добре. Но ти също ще дойдеш с мен, нали?
- Не. Аз... Ще отида да извикам помощ!
- Не, чуй ме! - сграбчи го за ръката тя. - Тук е по-безопасно!
Той я изгледа, целият плувнал в пот.
- Не мога. Ще повикам помощ! А ти се скрий долу! Ето, заповядай! - Той ѝ подаде фенерчето.
И тогава очите му се разшириха от ужас и той посочи зад нея.
- Онзи идва!
Тя се обърна. И видя как иранецът се спуска към тях, как вдига пистолета си, чу изстрела и усети кръвта на Абдулкерим по бузата си.
Захед знаеше, че трябва веднага да се махне от позицията си.