Архитектурата им не беше случайна. Ако изобщо успееха да преминат препятствието на огромните воденични камъни, поставени по входовете, евентуалните нашественици трябваше да вървят един след друг, при това - без обемистите си щитове. А това правеше отблъскването им далеч по-лесно.
Целият този пчелен кошер представляваше великолепно подземно укритие. Имаше огромни складови пространства за храна на хора и животни, винарски изби, кладенци за вода и вентилационни шахти. Всичко беше планирано за отбрана - дори и комините на огнищата се разклоняваха на няколко по-малки отвора, преди да излязат навън, за да не може димът да бъде забелязан отгоре.
Докато навлизаше все по-надолу, Tec се опитваше да не мисли за онова, което ѝ бе казал Абдулкерим - че мястото е било забранено за влизане поради свлачища. Повтаряше си, че докато е тук, бомбата на кръста ѝ не може да бъде активирана.
По едно време се озова в по-обширно, по-проветрено помещение с три грубо издялани колони в центъра. Беше или църква, или конюшня. Предполагаше, че вече е слязла два или три етажа надолу, но не искаше да рискува повече.
- Теееес!
Гласът на Захед отекна зловещо в кухите пещери и я вцепени.
- Искам само онези книги! - изрева той. - Дай ми ги и ще те оставя на мира!
Tec беше наясно с номерата му. Предизвикваше я да направи нещо, за да издаде позицията си. Не можеше да прецени на какво разстояние от нея се намира.
Но като че ли беше твърде близо. Опасно близо.
Дочу някакво драскане по стените.
Захед пълзеше напред, следвайки електрическия кабел. Предполагаше, че Tec също го е следвала - инстинктите ѝ за съхранение са ѝ го подсказали. Жената разполагаше с още едно предимство - имаше фенерче. Той вече бе забелязал проблясъците му из тунелите. Опита се да използва телефона си със същата цел, но светлината му не беше достатъчна. И реши да пести батерията му за по-важни неща, например при първа възможност да се свърже с Бени Щийл. Затова продължи в пълен мрак.
Почувства, че преминава от по-тясно в по-широко пространство. Спря и се заслуша. Не виждаше нищо около себе си, но я усети наблизо. Затаи дъх и замръзна на място.
Лицето му се разкриви в усмивка. Ръката му стисна здраво пистолета и се вдигна напред. Стреля веднъж.
Детонацията изпълни пещерата и куршумът профуча на милиметри над главата ѝ. Tec бе толкова изненадана, че не се сдържа и изпищя. И веднага съжали - беше се издала. Към нея се втурнаха бързи стъпки.
Стиснала раницата пред гърдите си, тя се насочи напред към центъра на помещението, надявайки се да не се удари в някоя от колоните. Усети, че иранецът завива към нея. Хрумна ѝ нещо. Протегна длан напред, напипа една от квадратните колони и се дръпна леко встрани, поставяйки я точно между себе си и преследвача си. И само след секунда дочу онова, на което се надяваше - тъп звук от силен удар. И вбесен вик.
„Така ти се пада, копеле!"
Зави по посока на отвора в дъното на помещението, който бе зърнала на влизане, и бързо го откри с опипване. Спусна се в поредния тунел и вдигна ръка нагоре, следвайки кабела. Вече не можеше да използва фенерчето си. Продължи колкото можеше по-бързо, но после отново го чу.
Движение. Но този път по-рязко.
По-гневно.
Преследваше я.
И крещеше като подивял.
Виковете му отекнаха в тунела и сякаш я изтласкаха напред. Чу го как влиза в единия край в мига, в който тя излизаше от другия.
Но този път щеше да бъде по-трудно. Вече не можеше да използва нито фенерчето си, нито кабелите като ориентир. И нямаше представа каква е стаята, в която бе попаднала.
Отблъсна се от стената с кабела и продължи на сляпо в непрогледния мрак. Ръката ѝ напипа отсрещната стена, а не след дълго и нещо друго - ниша, широка около четири стъпки, която тръгваше от пода и стигаше някъде до кръста ѝ.
Знаеше, че в подземния град има различни типове помещения. И преди да се опита да си представи какво би трябвало да е това, чу стъпките му. Не можеше да продължи напред, когато преследвачът й бе толкова наблизо. Затова влезе в нишата. И зачака.
Чу го как тръгна покрай отсрещната стена.
Дотук добре. Да продължава.
Но той спря.
А тя спря да диша.
Сякаш цяла вечност иранецът не издаде никакъв звук. Tec си го представяше как стои в тъмното и се ослушва като пантера. Подготви се за някакъв друг опит за стряскане - крясък, куршум, въобще нещо, което да я накара да се издаде.
Не ѝ се наложи да чака дълго.
- Знам, че си тук, Tec. Чувам дишането ти.
Усети как сърцето ѝ се свива. Приготви се за следващия му ход. Каза си, че не може да си позволи да реагира по какъвто и да било начин. Наостри слух.