- Ще се опитам да я прострелям. Но ми трябва светлина.
Tec издиша тежко.
- Сигурен ли си?
- Довери ми се! От теб искам да включиш фенерчето. Само за секунда. Включваш и изключваш. Стрелям на три. Едно, две...
На три тя включи фенерчето и Райли дръпна спусъка. Ключалката избухна и се раздроби. И в този момент около тях изсвистяха куршуми.
- Назад! - дръпна я Райли обратно в стаята.
А след това чу глухото прищракване на затвора, следващо изстрелването на последния патрон.
- Амунициите му свършиха! - изрева Райли, дръпна колана от Tec и го захвърли в далечния край на пещерата. После грабна фенерчето от ръцете ѝ и се спусна след него. - Хайде! - извика ѝ.
Насочи лъча на фенерчето напред и забеляза иранеца да се гмурва в поредния тунел, а оттам - в поредната стая.
Агентът хукна след терориста, предвкусвайки неизбежната победа. Разстоянието между тях се скъсяваше все повече и повече.
Мансур Захед изскърца със зъби и се спусна в подземния кошер. Ругаеше наум американката - затова, че го беше подмамила тук, че му открадна раницата, че го остави без амуниции. Беше крайно време да сложи край на загубите и да се измъкне оттук.
Нямаше представа какво го очаква отгоре. Подозираше, че Райли блъфира за турската жандармерия, но от друга страна, нямаше и гаранции, че не е така.
Профуча през голяма обща стая и се гмурна в поредния проход. Светлината от фенерчето играеше по стените пред него и му даваше откъслечна представа за местата, през които минаваше, но от друга страна, докато го виждаше, той беше като жива мишена. Движеше се бързо, опитвайки се да се измъкне от обхвата на светлината. Ориентираше се по кабелите с надеждата, че накрая те ще го изведат навън.
Чуваше стъпките на Райли не много далече зад гърба си. Забеляза тясна стълба, която се отклоняваше наляво и надясно. Захед тръгна надясно и се сниши. Трябваше да направи нещо. Да го забави.
И тогава видя вратата като воденичен камък - еднотоново парче скала с диаметър два метра. Беше предназначена да спира натрапниците и можеше да бъде поставена на място само с освобождаването на два дървени клина.
- Не мърдай, задник!
Захед се обърна.
Райли беше в другия край на тунела. Американецът бе насочил към него и фенерчето, и пистолета. Силният лъч го накара да замижи.
Забеляза, че зад агента се появява Tec. Насочи очи към колана ѝ, но не го видя. От предизвикателния ѝ поглед разбра, че се е освободила от него.
- Трябваше да те убия още в Рим! - подвикна иранецът, за да печели време.
- Вече е твърде късно, идиот такъв! Остави оръжието на земята!
Очите на Захед се насочиха към долната страна на воденичния камък. Някогашните дървени клинове бяха заменени от ръждясал метален лост, явно добавен през последните десетилетия преди прогонването на жителите на подземния град.
- Не мога да изляза оттук с теб и ти го знаеш! - провикна се иранецът, оглеждайки железния лост. Преценяваше шансовете си.
- Твоя работа. Или ще излезеш с мен, или ще бъдеш изнесен в черен чувал!
- От друга страна, знаеш ли какво? - отвърна Захед. - Майната ти!
Позволи си само за момент да се наслади на объркването, изписано по лицето на агента. И се задвижи със зашеметяваща бързина. Използвайки дръжката на пистолета като чук, той удари металния лост и го освободи. Камъкът се помести леко, служейки му като щит. Вторият удар го разхлаби още повече.
Tec изкрещя нещо. И Райли се втурна към него, стреляйки.
Третият удар свърши работа - освободи окончателно лоста. И точно в този момент един от куршумите се заби в оголената му ръка.
Бяха блокирани.
Райли се опита да избута воденичния камък, но знаеше, че няма никакъв смисъл. Беше предназначен да се претър-коли по наклон и за сам човек бе невъзможно да го изтика обратно нагоре. В центъра му имаше малка дупчица. Райли надникна, но не видя нищо от другата страна. Всичко тънеше в мрак.
А после чу стоновете и ругатните му. След още няколко секунди иранецът се обади:
- Как е? Удобно ли е там, Райли?
Райли пъхна дулото на пистолета в дупката:
- А на теб как ти е ръката, мръснико?
И веднага след това изстреля четири патрона. Те отскочиха в тунела и затихнаха.
- Не си хаби патроните и започвай да търсиш изход, чуваш ли? - Макар и достатъчно силен, гласът му не бе в състояние да скрие болката му. - Да знаеш, че няма да е лесно. Даже, ако питаш мен, е невъзможно. Но ти пробвай. Заради мен! И запомни едно - това не е краят! Някой ден ще те открия! Където и да сте, ще открия и теб, и Tec! И тогава ще сложим окончателно край на всичко това!