Заопипва пода на тунела и откри камък. После го хвърли надолу в шахтата и зачака. След около две секунди, без никакви отскоци, камъкът падна във водата със силен плясък, който отекна наоколо.
Райли разбра, че е открил кладенец, завършващ с някаква вентилационна шахта. А слънцето вероятно се намираше в момента под ъгъл, който позволяваше проникването на лъчите му в шахтата, което обаче означаваше, че това няма да продължи дълго. Опита се да си представи как изглежда кладенецът. Предишната вечер Tec му беше разказала за сложната водопроводна и вентилационна система на този тип подземни селища, които са позволявали на обитателите им да остават затворени тук за много дълго време. Вентилационните шахти стигаха чак до дъното на комплекса, но не бяха достатъчно широки, за да позволят минаването на възрастен човек. Освен това имаха решетки и шипове, които блокираха достъпа на неканените гости.
Канализацията се грижеше също така и за редовното снабдяване на цитаделите с питейна вода, при това по начин, който възпрепятстваше спирането ѝ отвън. Обитателите на скалните жилища бяха изкопали кладенци, които се свързваха директно с подземните реки, а в други шахти събираха дъждовна вода от повърхността. И двете системи бяха добре скрити, за да не позволят на враговете им да пуснат отрова в тях.
Райли се замисли. Съмняваше се, че ще успее да се изкачи на повърхността през тесните вентилационни шахти. Спомни си обаче как Tec му бе разказала, че кладенците са свързани чрез система от канали. И тъй като сега бе разгарът на лятото, предположи, че нивото на водата няма да е чак толкова високо. Което означаваше, че би могъл да използва кладенеца, за да достигне до друга част на комплекса, чийто вход не беше блокиран от воденичен камък.
Събуди Tec и ѝ показа какво е открил. Лъчът светлина постепенно избледняваше - слънцето се преместваше. Налагаше се да действат бързо.
- Аз ще тръгна първи - каза ѝ той.
Тя сграбчи ръката му и извика:
- Ами ако е пълно с вода и не можеш да се върнеш?
- Нямаме друг избор - усмихна се накриво той. - А и сега е лято. Нивото на водата не може да бъде чак толкова високо.
- А какво ще кажеш за топящите се снегове от планините? Кодексите... може да се повредят!
- Тогава ги остави.
- После може никога да не ги открием.
Райли постави ръка на лицето ѝ и прошепна:
- Кое е по-важното - животът ти или тези древни книги?
Отиващият си лъч светлина проблесна за миг в очите ѝ.
Райли си даде сметка, че притесненията ѝ са напълно основателни. Замисли се.
- Електрическите кабели! Помогни ми да ги сваля от стената!
Тръгнаха из тунелите, изтръгвайки всички кабели по пътя си. Накрая успяха да съберат неколкостотин метра. Завързаха отделните парчета и направиха дълго въже от тях.
Райли завърза единия край на въжето във фасонката на една от електрическите крушки и дръпна. Изглеждаше стабилна - достатъчно, за да издържи тежестта му. Както и въжето. Слабото звено беше меката скала, в която бе забита фасонката. Можеше да се надява единствено на късмета си.
Той пусна другия край на въжето към дъното на шахтата, a Tec му връчи туристическия комплект от раницата на иранеца.
- Не забравяй, че имаш пистолет! - напомни ѝ той. - Използвай го, ако се наложи!
Тя кимна, но очевидно не се чувстваше щастлива, че остава сама.
- Ще се върна! - извика той.
- Само смей да не го направиш, Шон!
Спускането надолу бе - както би се изразил преподавателят му по физическа подготовка в Куантико - изграждащо характера. Изграждащо характера и болезнено бавно.
Не че пътят нагоре би бил по-приятен.
Продължи около тридесет метра, след което краката му докоснаха водата. Затаи дъх. Нямаше начин да разбере дълбочината на канала. Ако не беше достатъчно дълбок, за да стои изправен, рискуваше да бъде отнесен от течението. Или да се удави - ако не разполагаше с въздух. Но нямаше друг избор.
Хвана се здраво за кабела и се отпусна бавно във водата. За негова огромна изненада тя се оказа ледена. Продължи, докато водата не достигна до раменете му. И тогава усети твърда земя под краката си.
- Долу съм! И стоя прав във водата!
- Виждаш ли нещо? - изкрещя в отговор тя.
Той се огледа. Блясъкът на водната повърхност се губеше напред в мрака. Назад също цареше мрак.
- Не! - изкрещя Райли.
- Какво смяташ да правиш?
Той се обърна, хвана се здраво за кабела и направи няколко крачки нагоре по течението. Забеляза, че между повърхността на водата и тавана на канала има достатъчно място за дишане. Ако тръгне, ще може да мине оттам - или поне донякъде, макар да не знаеше докъде.