- Връщай се в Истанбул - продължи директорът на нюйоркското бюро. - Ние ще се свържем с посолството да ти уредят транспорт.
- Гледай да не забравят Tec! - предупреди го Райли.
- Окей. А с теб ще се видим, когато се върнеш. Трябва да поговорим за едно-две неща - допълни неочаквано Джансън, след което прекъсна връзката.
Последното не му се понрави. Изглежда, Джансън бе решил да го насоли здравата заради тази солова акция.
Върна се в стаята и завари Tec, която излизаше от банята, увита в пухкава бяла хавлия. Когато го зърна, лицето ѝ грейна. И въпреки всичко, което му се въртеше в главата, той я пожела. Идваше му да я придърпа в обятията си и да остане в леглото с нея няколко дни.
Тя усети напрежението му и го попита:
- Какво става?
- Нищо особено. Нашият човек е изчезнал.
- И сега какво ще правим?
- Връщаме се вкъщи.
- Кога? - изгледа го стреснато тя.
- Всеки момент очаквам да ни кажат. Ще изпратят самолет, който да ни откара в Истанбул.
Tec кимна. После изхлузи хавлията от тялото си, но вместо да отиде при него в леглото, се присегна към дрехите си.
- Къде отиваш? - попита той. Tec вдигна писмото на Хозий:
- Искам да знам какво пише тук, преди да напуснем тази страна.
- О, стига вече!
- Спокойно! Просто ще проверя дали имат компютър с интернет. А защо не и скенер. Малко помощ в превода няма да ми е излишна.
- Не знам какво става с теб, когато видиш такива книги. Между другото, споменавал ли съм ти за моя приятел Котън Малоун?
- Не.
Той се отпусна на възглавниците и рече:
- Страхотен агент. Един от най-добрите. Преди няколко години обаче реши, че е преживял достатъчно екшън за един живот и че иска спокойствие и тишина. Напусна службите, премести се в Копенхаген и отвори магазин за стари книги.
- И? - изгледа го многозначително Tec.
- Ами заживя спокойно и щастливо, без да му се налага непрекъснато да размахва пистолет.
- Не се и съмнявам - ухили се Tec. - Някой ден ще трябва да се запозная с него. Сигурно ще ми разкаже интересни истории. А междувременно - размаха старото писмо - аз трябва да преведа това тук.
Райли сви рамене и рече:
- Както желаеш.
Отпусна се на леглото, прегърна една възглавница и реши, че малко почивка няма да му се отрази зле.
- Шон, събуди се! Той скочи стреснато.
- Колко е часът?
- Няма значение! Преведох писмото! Написано е от Хозий! През 325 година! В Никея! Написал го е собственоръчно, Шон! Веднага след Великия събор!
- Ясно де, но... - изгледа я объркано Райли.
- Мисля, че вече знам какво е криел Конрад в онези сандъци!
50
Никея, римската
провинция Витиния, 325 г.
Имперският дворец бе потънал в тишина. Съборът беше приключил. Седмиците и месеците на разгорещени дебати най-сетне бяха завършили с неохотно съгласие и компромиси. Всички присъстващи бяха подписали приетите документи и сега се завръщаха по своите диоцези, на изток и на запад, на север и на юг, по всички кътчета на империята.
Константин беше доволен.
Облечен в бляскавата пурпурна мантия, извезана със злато и скъпоценни камъни, с която в първия ден на събора направи своето прочуто обръщение към насъбралия се клир с пълното съзнание за благоговението, което облеклото му ще предизвика у тях, той погледна през прозореца към заспалия град и се усмихна.
- Доволен съм, Хозий! - каза на госта си. - Извоювахме велика победа! Нямаше да се справя без теб.
Хозий, епископ на Кордоба, кимна благо от креслото си край запаленото огнище. Вече караше седмото десетилетие от живота си и напрежението от последните няколко месеца си казваше думата. Подобно на всички днес заемащи високи постове в йерархията на Църквата, и Хозий бе преживял преследванията на римските императори. Сбръчканата му кожа все още пазеше белезите от многобройните страдания. Но при Константин всичко се промени. Издигащият се бързо генерал беше приел християнската вяра, а когато укрепи властта си на трона, сложи край на потисничеството на християните. Репутацията на Хозий му извоюва покана в двора, където постепенно се превърна в главен богослов и духовен наставник на новия император.
Оттогава насам двамата бяха изминали дълъг път.
- Тези диспути - продължи Константин, - Арий, Атанасий, Сабелий и всички останали, и техните дребни дрязги... Дали Христос бил божествено създание, или бил създаден? Дали Синът и Бащата били единосъщни? Дали Исус бил Син божи, или не? - Поклати глава, разгневен от докладите на съгледвачите. Не ги беше виждал със собствените си очи, но му казаха, че в арианските църкви Исус Христос е изобразен като мъж, който постепенно остарява - с бели коси и всичко останало. - Знаеш ли какъв е основният проблем? Тези хора разполагат с твърде много свободно време, ето това е! И нито за момент не си дават сметка, че въпросите им са твърде опасни! Ето затова трябваше да ги спрем! Преди да са разрушили всичко!