Райли се загледа замислено в нея. Беше наясно, че не може да се прибере у дома, преди да стори всичко по силите си, за да открие онези сандъци. Защото, попаднали в грешни ръце, те биха могли да се окажат могъщо оръжие.
Проблемът бе, че не желаеше да въвлича в това нито ФБР, нито Ватикана. Последния път, когато се бе занимавал с подобни въпроси, нещата не се бяха наредили особено добре. Не искаше да въвлича и турците, още повече че те автоматично биха конфискували всички исторически артефакти, намерени на територията им, особено религиозните, без дори да им дадат шанс да ги прочетат.
Ако двамата с Tec се заемеха с тази задача, трябваше да го направят сами.
- С теб съм! - отсече той накрая. - Но как ще го направим? Нали каза, че следата е изстинала?
- Така е. Но мисля, че пропускаме нещо. Конрад не може да не ни е оставил някакъв знак! - И внезапно очите ѝ светнаха. - Трябва да е в онази църква, където е погребан!
- Нали вече си била там! Каза, че с него не е било погребано нищо!
- Трябва да се върнем там!
52
Tec едва успя да прикрие неудобството си, докато наблюдаваше как Шон се прави на клоун, за да се измъкне от двамата войници, поставени на пост пред хотела.
Каза им, че по време на престрелката в каньона си е изгубил блекбърито, че на всяка цена трябва да го намери, защото телефонът му съдържа секретна информация на ФБР. Повиши тон и заплаши с дипломатически скандал, намеквайки, че ако му попречат да стигне дотам, съвсем скоро целият район ще загъмжи от американски военни, изпратени да приберат строго секретните тайни на Съединените щати. Войниците се хванаха.
Двадесет минути по-късно микробусът на хотела ги остави в устието на каньона. А не след дълго двамата отново лавираха между скалните конуси, където беше застрелян Абдулкерим. Регионът вече не беше отцепен от полицията - нямаше нито жълта лента, нито криминолози. А и нямаше смисъл - ако успееха да заловят иранеца, турските власти надали възнамеряваха да го изправят пред съдебни заседатели.
Докато вървеше между странните къщички, Tec установи, че потреперва при мисълта за болката, изписана по лицето на Абдулкерим в мига, в който куршумът прониза гърдите му. Почти не го познаваше - нямаше представа женен ли е, има ли деца. Беше загинал броени часове след запознанството им.
Изкатериха се в скалната църква. Tec включи фенерчето и го поведе към криптата. Все още трепереше, когато прекрачиха в погребалната камера. Всичко си стоеше така, както го бяха оставили. Имаше чувството, че наблюдава свое холографско изображение, към което се добавяше и уплашеното изражение на Абдулкерим.
- Добре ли си? - попита я Райли.
Тя се отърси от тревожните образи в съзнанието си и кимна. А после му показа отворения гроб на Конрад. Парчетата от глиненото гърне все още лежаха около него. Нищо не беше пипнато.
- А останалите гробове?
- Църковни настоятели и дарители.
- Сигурна ли си?
- Не - отговори колебливо Tec. - По-важното в случая е, че ако съкровището на Хозий беше заровено някъде тук, щяха да ни оставят някаква следа, нещо, което да ни насочва към него. В противен случай то би било завинаги загубено. Доколкото виждам, тук има единствено имена и никое от тях не се откроява от останалите.
- Ясно. Значи разполагаме със стенописа и криптата. Нещо друго?
Tec поклати глава и промърмори:
- Преди да излезем оттук, огледахме цялата църква. - И докато казваше това, си спомни нещо, което ѝ беше минало през ум, докато се занимаваше с превода на писмото на Хозий. - Стенописът!
Сякаш в транс, тя го поведе обратно. Огледа внимателно фреските, насочвайки лъча на фенерчето специално към надписа на гръцки.
- Странна работа... - прошепна. - Цитат от суфистка поема в църква...
- Суфистка ли? - изгледа я неразбиращо Райли.
- Това е мистична форма на исляма - обясни Tec. - Много популярна в Турция. Или поне преди да бъде обявена извън закона през 20-те години на XX век.
- Я чакай! Мюсюлмански мъдрости в християнска църква?
- Не точно мюсюлмански. Суфизмът е по-различен. Дотолкова, че фанатизираните мюсюлмани като нашите саудитски приятели и талибаните в Афганистан считат последователите му за еретици и ги преследват жестоко. Ужасяват се от тях, защото суфизмът е пацифистко движение, много толерантно и либерално. И не проповядва преклонение пред който и да било бог. Той е лично преживяване, самостоятелно търсене на собствения житейски път към Бога и стремеж за достигане на духовен екстаз. Един от основателите на су-физма е Руми - мистикът, който е написал и тази поема тук. Той е проповядвал, че суфизмът е отворен за хора от всички религии и че музиката, поезията и танците са начини за прекрачване дверите на рая и достигане на Бога - но не бога на наказанието или отмъщението, а бога на любовта.