- Звучи добре - усмихна се Райли.
- Така е. Именно поради това Руми се радва на изключително голяма популярност в Съединените щати. Четох някъде, че Сара Джесика Паркър играела аеробиката си под звуците на рокендрол версия на неговите поеми. У нас той се е сдобил със статут на Ню ейдж гуру. Което всъщност не отдава дължимото на внушенията му, но пък е напълно разбираемо, след като е писал неща като: „Моята религия е живот чрез любов." Твърде радикално за мюсюлмански проповедник от XIII век, не мислиш ли?
- Определено. Вече разбирам защо в Саудитска Арабия са го забранили.
- Което е безкрайно тъжно. Защото неговите послания биха могли да сторят редица добрини в тези региони, особено в настоящия момент.
Райли се вторачи отново в стенописа и отбеляза:
- Добре де, еретичен или не, надписът е мюсюлманска поезия. Както и ти отбеляза, това е доста странно. Какво пише там, между другото?
- Абдулкерим го преведе - каза тя, насочи лъча на фенерчето към стената и зачете: - „Що се отнася до болката, подобно на ръка, отсечена в битка, считай тялото си за роба, която носиш. Тревожните, героични дела на един мъж и една жена са благородни за майстора на платове, където дервишите се наслаждават на лекия бриз на духа."
- Ето го! - посочи Райли. - „Ръка, отсечена в битка". Не вярвам Руми да е имал много поеми с подобни думи.
- За това няма спор - кимна Tec. - Но Руми е починал през 1273 година. Което ще рече, че поемата е написана много преди Конрад да изгуби ръката си в Акра.
Райли се замисли и по едно време попита:
- Какво би трябвало да значи това?
- Не знам - отговори Tec. - Записала съм и останалата част от поемата, извадих я от интернет. - Измъкна няколко листа от раницата си: - Ето. Поемата се нарича „Лек бриз". И гласи следното: „Що се отнася до болката, подобно на ръка, отсечена в битка, считай тялото си за роба, която носиш. Тревожните, героични дела на мъжете и жените изглеждат уморителни и напразни за дервишите, наслаждаващи се на лекия бриз на духа..." - Не довърши и спря. По лицето й се изписа объркване. - Чакай малко! Но това е различно от написаното на стената!
- Я пак го прочети!
Tec се концентрира върху старогръцкия текст, сравнявайки го с оригинала в ръцете си.
- На стената пише, че героичните дела са „благородни", а не „уморителни и напразни". Освен това горе се казва „на един мъж и една жена", а не „на мъжете и жените". - Замисли се, сравнявайки двете изречения. - Убедена съм, че онзи, който е поставил този надпис на стената, се е опитвал да ни каже нещо. Може би ни подсказва къде е останалата част от съдържанието на сандъците!
- Имаш предвид резултата от „тревожните, героични дела" на Конрад? - попита Райли.
- Не само на Конрад. Тук се говори за делата „на един мъж и една жена"! - възкликна Tec. - Да не би с него да е имало жена? И ако е така, коя е тя?
- Хей, нали тамплиерите бяха монаси? Не са ли давали обет за целомъдрие?
- Да, давали са. Не са им позволявали близост с жени.
- И са го правели доброволно?
Тя го изгледа насмешливо и се върна върху надписите. Погледа този на стената още известно време, а после извади химикал и го преписа на същия лист, точно под оригинала. Сравни ги и след малко рече:
- Окей. Да предположим, че измененията в текста са целенасочени. Тук делата им не са „уморителни и напразни", те са „благородни". За „майстора на платове, където дервишите се наслаждават на лекия бриз на духа". Според мен тази промяна ни подсказва кой се грижи за книгите.
- Кой, майсторът на платове ли?
- Майсторът на платове, където живеят дервишите.
- Което е?
- Кония, разбира се!
- Знаех си! - възкликна Райли.
- О, я не ми се прави на многознайко! Не знаеш дори какво е „дервиш" !
- Е - сведе глава агентът и се усмихна притеснено, - това не е нещо, с което се гордея.
- Дервишът е член на братството на суфистите, прасе такова! Нещо като орден на суфистите! Най-прочутите сред тях са последователите на Руми. Познати са като „въртящите се дервиши" заради молитвения ритуал, който извършват - въртят се като пумпали, при което постигат трансцеденталност, помагаща им да влязат във връзка с бога в тях.