Време бе да им покаже Оръжието.
Диксън го извади от кобура. Оръжието бе с формата на пистолет и доста тежко. Не бе добре балансирано. Изобретателите бяха обещали да намалят теглото и да подобрят прицела в следващите модели. Но на Диксън то му харесваше и така. Той му се възхити за момент, после освободи предпазителя и включи устройството за единична стрелба.
Глутницата се приближаваше с покашляне и ръмжене. Диксън се прицели напосоки и стреля.
Оръжието избръмча съвсем тихо. Напред, на сто метра, цял сектор от гората просто изчезна.
Диксън бе стрелял с първия дезинтегратор.
От отвора на дулото, с диаметър по-малко от инч, лъчът се бе разширил до максимален диаметър от дванадесет фута. В гората се бе появила изрязана конична секция, на височина до кръста му и дълга сто метра. Вътре в нея не бе останало нищо. Дървета, насекоми, растения, храсти, диви кучета, пеперуди, всичко бе изчезнало. Надвисналите в района на изстрела клони изглеждаха като отрязани с гигантски бръснач.
Диксън прецени, че е унищожил поне седем от дивите кучета. Седем животни с един изстрел, продължил половин секунда! Никакви проблеми от отклонения в траекторията, както с ракетните пистолети. Никаква нужда от презареждане, тъй като Оръжието имаше батерия за осемнадесет часа работа.
Идеалното оръжие!
Той се обърна и продължи пътя си, като прибра тежкото оръжие в кобура.
Беше тихо. Горските животни оценяваха новото събитие. След няколко мига те се съвзеха от изненадата. Сини и оранжеви дървесници заподскачаха по дърветата над него. Лешоядът се спусна по-ниско, а от далечината се приближиха още няколко чернокрили птици. А дивите кучета покашляха из храстите.
Още не бяха се предали. Диксън ги чуваше из гъсталака от двете си страни. Движеха се бързо и се криеха.
Той извади Оръжието, като се чудеше дали ще опитат пак да го нападнат.
Те опитаха.
Едно петнисто сиво куче се хвърли към него изпод храста. Оръжието избръмча. Кучето изчезна, както беше скочило във въздуха, а дърветата леко трепнаха, когато въздухът изпълни внезапно образувалия се вакуум.
Друго куче скочи и Диксън го унищожи, леко смръщил вежди. Тези животни не бяха чак толкова глупави. Тогава защо не можеха да научат този очевиден урок — че е невъзможно да се изправят срещу него и неговото Оръжие. Всички същества из галактиката бързо се бяха научили да се боят от въоръжения човек. Защо тези не можеха?
Без всякакво предупреждение три кучета се нахвърлиха от различни посоки. Диксън превключи на автоматична стрелба и ги свали като с коса. Вакуумът се изпълни с въздух, из който плуваха просветващи на слънцето прашинки.
Той се заслуша внимателно. Гората като да бе изпълнена с тихи звуци, подобни на покашляне. И други глутници идеха да се присъединят към битката.
— Но защо не се научават?
И той изведнъж се досети. „Не се научават — мислеше си той, — защото урокът е твърде незабележим!“
Оръжието дезинтегрира тихо, бързо, чисто. Повечето от кучетата, които бе ударил, просто бяха изчезнали. Нямаше агонизиращ вой, ръмжене, скимтене.
И на всичкото отгоре нямаше и силен звук, който да ги стресне, мирис на барут, щракване от зареждането на нов куршум…
„Може би не са чак толкова умни, за да разберат, че това оръжие убива. Може би не си и представят какво става. Може би си мислят, че съм безпомощен“ — помисли си Диксън.
Той тръгна с по-бързи крачки из тъмната гора. Припомни си, че над него не е надвиснала опасност. Това, че те не разбираха, че Оръжието е смъртоносно, не омаловажаваше неговите възможности. И въпреки това той щеше да настоява да се сложи приспособление за шум в следващите модели. Няма да е трудно. И звукът ще дава повече увереност.
Сега и дървесниците станаха по-смели и се спуснаха с оголени зъби надолу почти на нивото на главата му. Вероятно са месоядни, реши Диксън. С включено за автоматична стрелба оръжие той отрязваше огромни части от горната част на дърветата.
Дървесниците побягнаха, като пискаха към него. Отгоре се посипаха листа и малки клонки. Дори и кучетата се изплашиха за момент и се отдръпнаха от падащите отломки.
Диксън се ухили в себе си в мига, преди да бъде повален. Един голям клон, отрязан от дървото, падна върху лявото му рамо.
Оръжието падна от ръката му на около три метра от него, все още включено за автоматична стрелба, като унищожаваше храстите на няколко метра.