Нямаше къде другаде да отидем, освен в моята стая, затова се озовахме там. Бях станал капитан и сега се възползвах от ранга си, като накарах да ни донесат вечерята там, както и да добавят бутилка вино.
— Войниците се страхуват от теб — каза тя. — Твърдят, че никога не се уморяваш.
— Уморявам се — възразих аз. — Повярвай ми.
— Разбира се — съгласи се Лорейн. — С всички ни е така.
— Права си — отвърнах.
— На колко си години?
— На колко години си ти?
— Галантният мъж никога не би задал този въпрос.
— Както и една дама.
— Когато се появи тук, мислеха, че си над петдесет.
— Е?
— А сега не знаят какво да мислят. Четирийсет и пет? Четирийсет?
— Не — поклатих глава.
— И аз така смятам. Но брадата ти заблуди всички.
— Често се случва с брадите.
— С всеки изминал ден изглеждаш по-добре. По-едър…
— Благодаря. И се чувствам по-добре, отколкото когато пристигнах.
— Сър Кори от Кабра — изрече замислено тя. — Къде се намира Кабра? Какво е Кабра? Ще ме отведеш ли с теб там, ако много мило те помоля?
— Бих могъл да ти обещая, но ще те излъжа.
— Знам. Но ще ми е приятно да го чуя.
— Добре. Ще те отведа със себе си там. Кабра е отвратително място.
— Наистина ли си толкова добър, колкото разправят?
— Опасявам се, че не. А ти?
— Сигурно не. Искаш ли вече да си лягаме?
— Не. Предпочитам да си говорим. Изпий чаша вино.
— Благодаря… За твое здраве.
— И за твое.
— Как си се научил да се биеш толкова хубаво?
— Дарба и добри учители.
— …А си пренесъл и Ланс на цялото това разстояние. Убил си и онези зверове…
— Слуховете преувеличават.
— Но аз те наблюдавах. Ти наистина си по-добър от останалите. Затова и Ганелон сключи това споразумение с теб. Той знае как да различава хубавите неща. Имала съм много приятели, които умеят да се бият с меч и съм ги гледала да се упражняват. Ти можеш да ги насечеш на малки парченца. Войниците говорят, че си добър учител. Харесват те, макар че ги плашиш.
— Защо се страхуват от мен? Защото съм силен ли? По света има много силни мъже. Или заради моята издръжливост в тренировките?
— Смятат, че в теб има нещо свръхестествено.
Разсмях се.
— Не, аз съм просто вторият по сръчност в света. Извинявай… може би, третият. Но се старая да напредна.
— Кой е по-добър от теб?
— Ерик от Амбър, вероятно.
— Кой е той?
— Свръхестествено същество.
— Той най-добрият ли е?
— Не.
— А кой е?
— Бенедикт от Амбър.
— И той ли е свръхестествен?
— Ако е още жив, да.
— И ти си много странен. Защо? Кажи ми, ти свръхестествено същество ли си?
— Хайде да пийнем по още една чаша вино.
— Ще ме хване.
— Чудесно.
Напълних чашите.
— Всички ще умрем — заяви Лорейн.
— Някой ден.
— Искам да кажа тук и то скоро, в битката с това нещо.
— Защо смяташ така?
— То е прекалено силно.
— Тогава защо стоиш тук?
— Няма къде другаде да отида. Затова и те разпитвах за Кабра.
— И затова дойде при мен тази вечер?
— Не. Исках да разбера що за човек си.
— Просто спортист, който дълго не е тренирал. В този край ли си родена?
— Да. Сред гората.
— Защо си се хванала с тези момчета?
— А защо не? По-добре е, отколкото да гния в мизерия.
— Никога ли не си имала свой мъж? Постоянен, искам да кажа?
— Имах. Мъртъв е. Той беше човекът, който намери… Омагьосания кръг.
— Съжалявам.
— А аз не. Джарл имаше навика да се напива винаги, когато успееше да вземе назаем или открадне достатъчно, за да си го позволи. А после се прибираше вкъщи и ме биеше. Радвам се, че срещнах Ганелон.
— Значи смяташ, че онова нещо е страшно силно и няма да можем да го победим?
— Да.
— Нищо чудно и да си права. Но аз мисля, че грешиш.
Лорейн вдигна рамене.
— Ще се биеш ли заедно с нас?
— Страхувам се, че да.
— Никой не го знаеше със сигурност или поне не искаше да го каже. Може да стане интересно. Бих искала да те видя как се биеш с човека-козел.
— Защо?
— Изглежда той им е тарторът. Ако го убиеш, ще имаме по-голям шанс. А ти може и да успееш.
— Трябва да го направя — рекох аз.
— Някаква специална причина ли имаш?