Целунах Лорейн, която бе настояла да дойде с мен. После се метнах на коня си, дорест жребец на име Звездин, и потеглих към бойното поле.
Там се срещнах с Ганелон и Ланс.
— Ние сме готови — казаха те.
Събрах офицерите си и дадох последни разпореждания. Те отдадоха чест, обърнаха се и тръгнаха да заемат местата си.
— Настъпи моментът — отбеляза Ланс и си запали лулата.
— Как ти е ръката?
— Вече е добре — отвърна той, — особено след вчерашната тренировка с теб. Чувствам я идеално.
Вдигнах забралото си и също си запалих лулата.
— Обръснал си брадата си — погледна ме Ланс. — Не мога да те възприема без нея.
— Така шлемът ми приляга по-добре — поясних аз.
— Пожелавам успех на всички ни — тържествено произнесе Ганелон. — Не вярвам в никакви богове, но ако някой реши да си направи труда да ни подкрепи, нека заповяда.
— Има само един Бог — заяви Ланс. — Моля се Той да бъде с нас.
— Амин — каза Ганелон и си запали лулата. — За днес.
— Победата ще бъде наша — рече Ланс.
— Да — подкрепих го аз, като погледнах към изгряващото на изток слънце и се вслушах в песните на ранобудните птици. — Имам същото чувство.
Изпразнихме лулите си, когато ги допушихме и ги прибрахме в коланите си. После за последен път притегнахме ремъците и закопчалките на доспехите си и Ганелон провъзгласи:
— Време е.
Офицерите ми се върнаха да рапортуват. Моите части бяха готови.
Започнахме да се спускаме по хълма и се строихме пред Кръга. Вътре не се забелязваше никакво движение и не се виждаха никакви войски.
— Все още мисля за Коруин — сподели Ганелон.
— Той е с нас — отвърнах аз и Ганелон ме изгледа някак странно, после сякаш за първи път забеляза сребърната роза и кимна отсечено.
— Ланс — рече той, когато всички се събрахме. — Дай команда.
Ланс извади меча си.
— Напред! — извика той и ехото пое призива му.
Бяхме навлезли на километър в Кръга, преди да се случи нещо. Авангардът ни се състоеше от петстотин души, всичките на коне. Пред нас изникна черна кавалерия и ние я пресрещнахме. След пет минути те се разбягаха и продължихме нататък.
Тогава чухме гръмотевицата.
Появиха се светкавици и започна да вали.
Бурята най-после се разрази.
Пътят ни беше преграден от тънка ивица пехотинци, най-вече копиеносци, които стоически чакаха. Може би всички надушихме клопката, но въпреки това се нахвърлихме върху тях.
Тогава кавалерията удари фланговете ни.
Извъртяхме се и започна истинската битка.
Така минаха около двайсет минути…
Удържахме натиска им, като очаквахме да пристигнат основните сили.
После близо двеста души от нас продължиха да яздят напред…
Хора. Тези, които убивахме, а те убиваха нас, бяха хора — със сиви лица и механични движения. Аз исках нещо друго. Едно същество…
Техният брой трябва да беше полу-метафизичен въпрос на изчисление. Колко можеха да минат през отворения от мен Проход? Не бях сигурен. Скоро щеше да се разбере…
Преодоляхме една височина и далече пред нас в ниското видяхме черна цитадела.
Вдигнах меча си.
Докато се спускахме, те нападнаха.
Носеше се съскане, крякане и плющене на крила. Според мен това означаваше, че хората му бяха на изчерпване. Грейсуондир се превърна в пламък, в гръмотевица, в преносим електрически стол. Съсичах ги в мига, в който се появяваха и те изгаряха, като умираха. Видях от дясната ми страна Ланс да предизвиква същия вид хаос и го чух да си мърмори под нос. Несъмнено четеше молитви за мъртвите. Отляво Ганелон вършееше около себе си и след опашката на коня му оставаше дълга диря от пламъци. Под блясъка на светкавиците, цитаделата ставаше все по-голяма.
Около стотина души се втурнахме напред, като избивахме отвратителните твари по пътя си.
Когато стигнахме до портата, насреща ни излезе пехота от хора и зверове. Нахвърлихме се върху тях.
Те ни превъзхождаха по численост, но нямахме никакъв избор. Вероятно прекалено много се бяхме откъснали от нашата пехота. Но аз не съжалявах. Сега най-важното, според мен, беше да спечелим време.
— Трябва да премина! — изкрещях аз. — Той е вътре!
— Той е мой! — викна Ланс.
— Можете да си го поделите! — каза Ганелон, като не спираше да сече около себе си. — Минете веднага, щом стане възможно! Аз съм с вас!