— Бенедикт ли? Той в беда ли е?
— Да.
— Тогава защо не ме помоли сам?
— Не е в състояние. Той е възпрепятстван.
— Защо? Как?
— Прекалено дълго и сложно е за обясняване точно сега. Повярвай ми, Бенедикт има нужда от твоята помощ и то веднага.
Жерар захапа долната си устна и част от брадата си.
— И ти не можеш да се оправиш сам?
— Абсолютно невъзможно ми е.
— А смяташ, че аз ще мога?
— Убеден съм.
Той разхлаби меча си в ножницата.
— Не ми се иска да мисля, че това е някакъв номер, Коруин.
— Уверявам те, че не е. При цялото време, с което разполагах за размисъл, щях да съчиня някоя по-убедителна история.
Жерар въздъхна. После кимна.
— Добре. Идвам при теб.
— Давай.
Той постоя неподвижен за миг, след това направи крачка напред.
Озова се до мен. Вдигна ръка и ме тупна по рамото. Усмихна се.
— Коруин, радвам се, че възвърна очите си.
Отклоних поглед.
— И аз се радвам.
— Кой е онзи в каруцата?
— Един приятел. Името му е Ганелон.
— Къде е Бенедикт? Какъв е проблемът?
Махнах с ръка.
— Ей там, назад — рекох. — На около три километра по пътя. Завързан е за едно дърво. Конят му е вързан наблизо.
— Тогава защо си тук?
— Бягам.
— От какво?
— От Бенедикт. Аз съм този, който го завърза.
Жерар смръщи вежди.
— Нищо не разбирам…
Поклатих глава.
— Между нас се получи недоразумение. Той не ми даде да му обясня и започнахме да се бием. Ударих го, Бенедикт загуби съзнание и го завързах. Не смея да го освободя, защото пак ще се нахвърли върху мен. А не искам и да го оставя в това положение. Може да му се случи нещо лошо, преди да е успял да се освободи. Затова се обърнах към теб. Моля те, иди при него, развържи го и го изпрати до вкъщи.
— А ти какво ще правиш през това време?
— Ще се махна колкото мога по-бързо оттук и ще се скрия сред Сенките. Ще направиш услуга и на двама ни, ако го убедиш да не прави опит пак да хуква след мен. Не искам да ми се налага да се бия с него за втори път.
— Разбирам. А сега ще ми кажеш ли какво стана?
— Не ми е съвсем ясно. Той ме нарече убиец. Давам ти честната си дума, че не съм убил никого през цялото време, което прекарах в Авалон. Моля те, предай му думите ми. Нямам никакви причини да те лъжа и ти се кълна, че говоря самата истина. Освен това е възможно да се е разстроил и от още нещо. Ако го спомене, кажи му, че може да вярва на обяснението на Дара.
— И какво е това още нещо?
— Ще разбереш, в случай че го спомене. Ако не, все едно нищо не съм казал.
— Значи, да пита Дара?
— Да.
— Добре, ще изпълня молбата ти. Сега ще ми кажеш ли как успя да избягаш от Амбър?
Усмихнах се.
— Просто празно любопитство? Или смяташ, че един ден може да ти се наложи и сам да се възползваш от маршрута?
Жерар се засмя.
— Информацията ми се вижда полезна.
— Съжалявам, скъпи братко, че светът още не е готов да я узнае. Ако имах намерение да разкрия тайната на някого, това щеше да бъдеш ти… но и без това не би могъл да се възползваш от нея, а на мен може да ми послужи и в бъдеще.
— С други думи, имаш си свой собствен начин за влизане и излизане от Амбър. Какво си намислил, Коруин?
— А ти как смяташ?
— Отговорът е очевиден. Но аз изпитвам смесени чувства.
— Имаш ли нещо против да ги споделиш с мен?
Той махна с ръка по посока на онзи отрязък от черния път, който се виждаше от мястото ни.
— Онова нещо. То вече стига до подножието на Колвир. Всякакви чудовища изскачат от него и нападат Амбър. Ние се защитаваме и винаги побеждаваме. Но атаките стават все по-мощни и по-чести. Сега моментът не е подходящ за хода ти, Коруин.
— Или е направо съвършен.
— Може би за теб, но не непременно и за Амбър.
— Как се справя Ерик с положението?
— Задоволително. Както ти казах, все ние побеждаваме.
— Нямам предвид нападенията. Говоря за проблема като цяло — за причините.
— Аз самият пътувах доста покрай черния път и го проследих на голямо разстояние.
— И?
— Не успях да измина цялата му дължина. Нали знаеш как Сенките стават все по-трудно управляеми и странни, колкото повече се отдалечаваш от Амбър?
— Да.
— …Докато и самото ти съзнание започне да се изкривява и да се стреми към лудостта?
— Да.
— …И някъде отвъд всичко това лежи Царството на хаоса. Пътят е навсякъде, Коруин. Убеден съм, че пресича цялото разстояние.
— Значи е точно така, както се опасявах.
— Поради това, независимо дали ти симпатизирам или не, ми се иска да се откажеш от плановете си за момента. Сигурността на Амбър трябва да се поставя над всичко.