За разлика от тях дон Бартоломео не изглеждаше тъй свиреп, поне толкова, колкото можеше да се заключи от делата му. Дори той приличаше малко на кой да е от нажалените и кротки благородници, които Греко бе обезсмъртил в „Погребението на граф Оргас“. Той имаше същата подстригана брадичка, същите умерено засукани мустаци и благородната palidez aurea19 па кожата. Но ако човек се взреше по-внимателно в очите му, щеше да открие веднага един особен кървав пламък в зениците и една острота, които напомняха поразително очите на брадатите прадеди по стените. И тогава човек долавяше, че дон Бартоломео можеше да изколи без колебание цяла Испания, ако това му се стореше необходимо за господ и за краля.
— Седнете, сеньора! … — покани той любезно. — Радвам се, че случаят ми дава удоволствието да се запозная с вас… — Той натърти гласа си с оглед на една покана за вечеря в имението му, която Фани бе отказала. — Слушал съм за вас от покойния доктор Мюрие, когото познавах… Отец Ередиа идва вчера следобед тук и ме осведоми за смъртта му. Господ да успокои душата му, при все че той не вярваше в него! …
— В лагера станаха тъжни неща, генерале! … — каза Фани.
— Това показва пропастта, до която беше стигнало нашето отечество… Безверието и червените идеи са проникнали дори в светата Дружина на Христа! … Отец Ередиа ми каза всичко. Но ние ще спасим Испания, сеньора! Затова се бием!
— Трябва да я спасите!… — дрезгаво каза Фани. — Господ да помага на благородното ви дело! Аз съм дълбоко религиозна, генерале… — продължи тя, вече попаднала в тон. — Моето идване в Испания съвпада с един нравствен прелом… Аз съм вече почти католичка и затова поех тежкия кръст да работя в лагера на болните от петнист тиф…
Тя успя да запази тона и почна да говори за вярата и християнството, за католическия дух… Изкара една възторжена тирада, твърде подобна на оная, която бе чула тази сутрин от отец Ередиа, но лишена от логическата връзка на силогизмите. Затова пък бе обогатена с цитати от света Тереза. След това Фани повтори една ценна мисъл на Лойола: кроткото и пасивно отнасяне към враговете на християнството е равносилно на неговото унищожение. Тя споделя напълно строгостта, с която дон Бартоломео води борбата за спасението на вярата. Но въпреки това тя е дошла тук и си позволява да отправи към него една молба.
— Една лична християнска молба, генерале! … — произнесе тя с трогателно мил глас и сякаш без да съзнава, докосна леко ръката на могъщия властник.
„Дали действувам благоразумно? — попита се тя изведнъж. — Ако този идиот си въобрази…“ Но Доминго, Доминго трябваше да се спаси! … Най-после и тя да спаси някого, и тя да пожертвува нещо, без да мисли за удоволствията си, без да пресмята какво ще получи. Та нима се излагаше на нещо повече от досаден флирт с този стар глупак!
Ако Испания не бе пълна с мургави жени, чиято хубост бе наситила отдавна сетивата и тялото му, дон Бартоломео нямаше да трепне от докосването на тази северна красавица.
— Сеньора!… — произнесе той тържествено. — Ще направя всичко, каквото зависи от мене!
— Благодаря! … Моля за един човешки живот. Монахът Доминго Алварес е осъден на смърт… Пощадете живота му, генерале! …
— Ах… тъй ли? — Идалго се почувствува малко разочарован и оскърбен. Разочарован защото това, което искаха от него, нямаше да му струва нищо, и оскърбен, задето тази сеньора проявяваше слабостта си към един нищожен монах от селски произход, когото йезуитите бяха отгледали по милост. Caramba! … Та нима един плебей заслужаваше това благоволение от нейна страна? Очарованието му от северната красавица изчезна изведнъж. Дон Бартоломео сви веждите си и под тия гъсти побелели вежди Фани забеляза отново кървавите пламъчета в зениците му.
— Доминго Алварес! … — мрачно повтори той. — Оня. който се опита да избяга при червените ли?
— Същият!… — каза Фани. — Той е съвсем млад. Простете увлечението му!…
А-ха… млад! … Идалго се усмихна вътрешно. Та коя жена няма слабост към млади мъже! Той щеше да изпита снизходително съчувствие към Фани, ако внезапно не му бе дошло на ум, че слабостта й бе насочена към един нищожен, презрян селянин. Към това се присъедини изведнъж и досадата от вълнението, което бе изпитал при лъстивото докосване на ръката й. Той си спомни с меланхолия за своите петдесет и осем години. Когато човек старее, жените винаги се опитват да го лъжат. Но дон Бартоломео не е толкова глупав, нито слаб, за да отстъпи от принципите на борбата си за господ и за краля. Може би тя предполагаше именно това. Каква обида! Тази англичанка трябваше да види кой е дон Бартоломео Хил де Сарате. И вълна от раздразнение заля честолюбивото сърце на идалго, вълна, която приближи нещастния Доминго Алварес още по-сигурно до смъртта.