Носеше съвсем същата клетка, като тази, която имаше Господарят Ли.
Той беше застанал до мен и изведнъж отново насочи поглед към средата на стаята. Звънът на камъните престана и танцуващият труп се свлече на пода — сякаш беше марионетка, на която някой преряза конците. Еднокракото същество стоеше неподвижно.
— Внимателно, Вол!
Като че ли имаше нужда да ми казва! Пристъпих напред предпазливо, като грабнах в ръка тежка бронзова статуетка, а Господарят Ли с рязко движение вдигна ножа край ухото си, готов да го запрати. Свирачът на камъни не помръдна. Оттам, където бях, го виждах точно отпред и ми се стори, че някъде в тъмнината на отвора в качулката виждам блясък на едно-единствено око, разположено в средата на челото.
Изведнъж избухна бяла светлина, която ме заслепи. Изохках и отстъпих назад, прикривайки очи с ръка. Постепенно оранжевият блясък и черните петна пред погледа ми се разсеяха и аз се огледах отново. Същото направи и Господарят Ли, след като разтри очите си. Нямаше никакъв еднокрак свирач. Нямаше го в стаята, нямаше го и в коридора пред вратата, а вятърът развяваше пердето на прозореца. Погледнахме навън към звездното небе и видяхме един голям бял жерав да пресича лунния диск.
Глава 4
— Е, Као, откри ли нещо интересно — попита Небесният господар.
— „Интересно“ е меко казано — отговори Господарят Ли. — Най-напред, още един мандарин… предполагам, че познаваш, или по-скоро познаваше Мао Оу-хси?
— Отвратителен човек. Третият но алчност в Империята — отговори Небесният господар с искрено отвращение.
— Тогава четвъртият по алчност ще се заинтересува, защото току-що беше повишен — каза Господарят Ли. — Мао се сбогува с червената земна пръст снощи, при това по доста драматичен начин. По някаква случайност Вол и аз бяхме там, а съществото, което го уби, след това изчезна с ослепителен блясък. После видяхме един бял жерав да прекосява лунния диск.
Небесният господар замря с чаша във въздуха. За миг погледът му стана твърд и проницателен и в него съзрях интелигентността и увереността на отминалите дни, когато са го считали за най-умния човек на Империята.
— Колко навременно — каза той сухо. — А нямаше ли в клюна си табелка с надпис: „Спасете Небесния господар от лудницата на майка Менг“?
Господарят Ли отметна глава назад и се засмя.
— Ако искаш вярвай — каза той, — но това наистина се случи. Веднага след като огледахме наоколо и не намерихме нищо интересно, повикахме магистрата, за да поеме нещата в свои ръце, а още като отвориха портите рано в зори, влязохме в Забранения град и прогонихме стражите от ковчега на покойния Ма Туан Лин, за да го отворим. Кажи му, Вол.
Светналите очи на светеца се насочиха към мен и аз преглътнах нервно.
— Ваше достопочтено височество, трупът, разбира се, лежеше по гръб, но аз успях да го изправя…
— Трябва да ти е било ужасно трудно — забеляза Небесният господар с неподправена загриженост в гласа.
— Да, наистина — съгласих се аз. — Тялото беше покрито с драконов мозък (борнейски камфор), от който едва не се задуших. После го изгребах, но пък започна да ме души вонята на труп. Беше без глава и изглеждаше ужасно… — И сега започнах да се задушавам, само при спомена. — Беше се вдървил като ствол на дърво и едва не получих херния докато го вдигна.
— Гнусна бъчва лой, нали? — каза съчувствено Небесният господар.
— Не се е лишавал от ориза си — отговорих аз дипломатично. — Господарят Ли ме накара да го подпра в изправено положение, за да можем да огледаме гърба му.
— Е, и?
— Ваше достопочтено височество! Беше точно така, както ни го описахте! — казах аз развълнувано. — Дупката, през която е влязло огненото кълбо, беше много малка и се губеше в гънките на одеждата му, но Господарят Ли я разкъса заедно с кожата и отдолу зейна огромна яма! Всичките му вътрешни органи бяха напълно изпечени!
Светецът отпи от чая си, облегна се назад и разтри очите си с ръце.
— Колко странно — каза той. — Као, тъкмо бях открил кое е предизвикало халюцинациите ми, а ти ми казваш, че не съм имал халюцинации.