Старата Пи-пао-ку — „Кожена чанта кокали“ — беше бабата на госпожа У и чакаше пред магазина на сладкаря, за да купи захарни украшения, изобразяващи петте отровни гадини (стоножка, скорпион, гущер, крастава жаба и змия), които щеше да постави върху тортата си у-ту-по-по, която умишлено щеше да направи абсолютно негодна за ядене, без да е отровна. На петия ден от петата луна всеки член от семейството изяжда резенче от тортата, а демоните на болестите гледат с изумление как тези хора могат да ядат нещо толкова противно и отчаяни отиват другаде.
Фенг Ерх „Феникс“ беше държанката на бакалина. Тя очакваше с нетърпение първите слънчеви лъчи да докоснат парчето тревна площ в парка, което беше оградила предния ден. Щеше да набере сто стръкчета трева, да ги сложи в бурканче и да се върне направо вкъщи, без да поглежда наляво, надясно или назад. След това щеше да залее Стръкчетата с вряща вода и да приготви Лосиона на стоте тревички, които семейството и щеше да използва като лек за всички болести до следващия пети ден на петата луна.
Ко Шенг-ер беше човек без късмет. Името му означава „Остатъци от кучешка вечеря“. Абсолютно идиотски преди три дни той се беше качил на покрива си, за да пререди сламата, а сега чакаше някакъв окаян шаман да отвори приемната си и да попее над главата му: „Расти расти, расти“. Но от това нямаше да има никаква полза, защото и децата знаят, че ако работиш на покрива си по време на петата луна, неминуемо ще оплешивееш.
Тиен-чи „Бойно пиле“ беше Божествено момче, което значи мъжка проститутка, и с времето не ставаше по-млад. Той беше с приятелката си — застаряващата куртизанка Лан-Чу „Ленива свиня“. Двамата бяха пестили с години и сега, дегизирани с просяшки дрехи и стиснали пълни със злато торби, чакаха пред вратата на Сзу Куй „Мъртъв призрак“ — тайнствения маг, ставал три пъти от гроба — за да им продаде парчета полирано кедрово дърво, издълбани отвътре и напълнени напетия ден от петата луна с двадесет и четири полезни и осем отровни съставки. Ако ги използваха за възглавници в продължение на сто последователни нощи, бръчките на лицата км щяха да се изгладят, а след четири години младостта им щеше да се възвърне напълно. Съставките са строго охранявана тайна, но Господарят Ли веднъж ми каза, че включват касис, женшен, сух джинджифил, магнолия, метличина, ангелика, магарешки бодил, камелия, корен от кикио, китайски пипер, корени и семена от кукуряк, блатна трева и петльов гребен.
Императорският път беше препълнен с хора от кулите „Феникс“, чак до Олтара на Земята и житото и всички чакаха портата да се отвори и да ги пуснат в Забранения град — аристократи в паланкини и боядисани в синьо каляски, търговци и предприемачи с магарешки каруци, на чиито платнища с червено бяха изредени достойнствата на собствениците им, учени, които привидно слушаха единствено пойните птички, които носеха в кафези, окачени на дълги пръти над главите си, всевъзможни молители, изкусно облечени в парцали, за да демонстрират колко опасен е бил пътят им, размахали фенери от биволски рога, за да покажат че са пътували денонощно, цели легиони секретари, батальони бюрократи, армии всевъзможни чиновници. Слуховете се носеха плътно един до друг подобно на лешояди, кръжащи над мирна конференция, но най-важната новина в списъка беше, че за първи път от хиляда години насам няма да има състезание с лодки дракони. За това имаше четири главни причини:
1. Шест уважавани членове на Гилдията на кожарите видели бяла птица (бялото е цветът на траура) да лети на север над Северното езеро с горящ свещник в човката точно по маршрута, по който се провежда състезанието.
2. Точно по същото време на кея на Гилдията на лекарите се появил огромен гущер и с огнения си дъх превърнал лодката им в пепел.
3. Духът на Император Уен влязъл в голямата зала на Солния монопол и преминал направо през корпуса на тяхната лодка, без да спира да вие: „Пазете се от петия ден на петата луна!“
4. Гилдията на лечителите издала обръщение към гражданството, в което се твърди, че горните три неща са долнопробни суеверия. Истината била, че през последните деветдесет и шест часа имало седемнадесет летални изхода от заболяване, което удивително напомняло вид чума и че властите биха постъпили разумно, ако забранят всякакви дейности, предполагащи близък контакт на големи маси хора, което би се получило в блъсканицата на брега по време на състезанието.
И най-накрая, освен всички други и като пълна тяхна противоположност, пред портата чакахме аз и Господарят Ли, за да дадем на Ли Котката възможност да ни убие по възможно най-зловещ начин.