Чакането никак не беше приятно. Физическата болка е поносима, защото си има граници. Тялото може да издържи само до определен момент и след това изпада в кома, а сега аз имах предостатъчно време, за да могат тревожните мисли за хитроумните евнуси и техните малки игрички напълно да ме извадят от равновесие. Едва ли щеше да ми стане по-леко, ако знаех, че ще ме зашият в един чувал с разкъсаните останки на Ию Лан.
Господарят Ли, както обикновено, се беше затворил в себе си. По лицето му беше съвършено невъзможно да се съди дали агонизира или се отегчава, а когато портата най-сетне се отвори и нашият паланкин влезе в Забранения град на път към Двореца на евнусите, той реши да ме забавлява с остроумни обяснения относно забележителностите, покрай които минавахме. Те наистина трябваше да са ми интересни, защото може би бяха последното нещо, което виждам на земята. Трябва да призная, че малко остана в главата ми, макар че си спомням „най-красивия и най-прочувствен затвор на света“ — Градината на лишените от благоволение, където се изпращаха да живеят в целомъдрие наклеветените и впоследствие лишени от благоволение имперски държанки, които не са имали достатъчно средства, за да подкупват евнусите както трябва. Самотните дами бяха принудени да ронят въздишки в сенките на „Кулата на валящите цветя“, която представляваше висока цилиндрична постройка с розово кубе, от чийто връх се плиска река от бели олеандри.
— Деликатността на кастрираните в известен смисъл е преувеличение — отбеляза Господарят Ли.
Не помня нищо повече, докато не стигнахме до Двореца на евнусите.
— Обърни внимание, момчето ми, колко хитро са уредили дворецът им да се издига с цели десет метра над съседния Дворец на южните аромати, в който се излагат портретите на императорите. По този начин в Китай скопените са по-високо от позлатените — каза мъдрецът, но аз не бях в подходящо настроение, за да отговоря с подобаващото изкикотване.
Съмнявам се, че една аудиенция при Императора би могла да бъде по-внушителна. Фанфари и барабанен тътен оповестиха отварянето на голямата позлатена порта и по пътеката, цялата на дракони, от двете страни на която имаше строени войници с униформи от червен брокат с пришити перли, с поръсени със злато тюрбани и с емблемата на двуглавия феникс, тръгна величествено същество със златно кадило в ръце. Стените на залата за аудиенции бяха обсипани с тюркоази, аметисти, топази, малахити и опали, а покрай тях бяха строени още войници — червени ризници и жълт флаг със зелен дракон до западната стена, сини ризници и бял флаг с жълт дракон — до източната. Ли Котката седеше величествено като император с лице на юг, на облегалката на трона му, като на истински императорски трон имаше седем скъпоценни камъка, а гербът му беше с пет орлови нокътя. Самият евнух беше облечен съвсем семпло — червен халат с бродирани цветя и звезди и шапка с едно-единствено право перо, което сочеше ранга му — Евнух от Присъствието. Както подобава на човек, удостоен да се грижи за Императора, лицето на Ли Котката лъщеше от протоколен сапун, а дъхът му ухаеше на Пилешки аромат за човка, тоест, карамфил. Единственото украшение, което успях да забележа, беше кристалната стъкленица, окачена на златна верига около врата му, в която се намираха спиртосаните му отрязани части. (Кастрацията в Китай означава пълно лишаване от мъжественост, което се извършва със специален инструмент, подобен на малък сърп. Лишеното от пол същество пази отрязаните си части чак до смъртта, за да може да влезе цяло в ада.) При приближаването на Господаря Ли множеството по-малки величия започнаха да се кланят припряно, а Ли Котката стана от трона и пристъпи напред, за да го посрещне като равен. Беше невъзможно да не се забележи чарът на усмивката на евнуха, подчертана от двете съвършено симетрични трапчинки на бузите, но освен това забелязах и факта, че тя не достига до очите му. Те бяха абсолютно безизразни и студени като миди.
— Е, най-възвишени! Поздравления за неотдавнашното повишение! Между другото, как върви научното ти изследване върху силата на квадратните дупки? — попита Господарят Ли, комуто изглежда дворцовите закачки се нравеха.
„Квадратните дупки“, разбира се означаваше „пари“ и евнухът скромно показа, че не носи никакви пръстени.
— Голтаците и просяците са докарани дотам, че да повръщат облаци и да плюят мъгла, а тъй като златото все още отбягва пръстите ми, справям се, доколкото мога, само с мъглата.
— И няма друг в Империята, който да може по-добре да обвие в мъгла туй, което трябва — каза Господарят Ли сърдечно. — Очевидно съм бил зле информиран, защото ми казаха, че си последвал примера ми и си вложил средства в търговията с чай.