Господарят Ли успя да си поеме дъх и след това да извади ножа си. Заби го в гърдите на Небесния господар с всички сили и направи голям разрез. После направи втори разрез, диагонален на първия. Не потече кръв. Нито капка. След това, докато гледах с ужас какво става, две малки зеленикави лапи се показаха измежду ребрата в раната и ги раздалечиха. Показа се малка маймунска главичка. Изпълнените с омраза очи се вторачиха в нас, маймунката наплю Господаря Ли и изскочи от обвивката на Небесния господар. После запляска през водата, покатери се по скалата и изчезна само за миг. Чак тогава си спомних къде съм я виждал — беше малката маймунка подарък, която се кланяше на Небесния господар и беше очаровала старата му прислужница.
Мъдрецът коленичи в езерото, прегърнал като малко дете тялото на стария си приятел и учител, и заплака. Погледнах към подиума и видях Ли Котката, който наблюдаваше всичко онемял. Евнухът се обърна и махна на войниците. Аз се спуснах, грабнах клетката от Господаря Ли и измъкнах четчицата през дупката в горния й край.
— Козльо, козленце — започнах задъхано — с мило личиценце… прескочи стобора и излез на двора… донеси трева, хрупкави листа, мама да нахраниш, ако я завариш, ако ли пък не, май е най-добре, братята си гладни да нахраниш: Едно… две… три… четири… пет… шест… седем… осем!
Затворих очи от светкавицата и побързах да направя омилостивяващия жест, а над мен Ли Котката и войниците се разпищяха от ужас и побягнаха. Погледнах отново и видях ужасната, но някак си трогателна змия Уей, с двете й човешки глави и глупави шапчици, с малкото и червено сетренце. Но въпреки всичко, тя беше голяма, от устите й се показваха остри зъби, а тялото й се виеше и блестеше. Зад себе си чух учестено дишане, след което Ханджията шеста степен Ту с мъка се добра да демона божество и разпери широко ръце. Очите му бяха замъглени от екстаз, в гласа му звънтеше страхопочитание:
— О, славна вкусна змия на Серендип, ще бъдеш окъпана във вино и мед, затоплени от бебешки дъх! Ще бъдеш изпържена в мляко с трюфели от морски змии кърмачки! Ще бъдеш положена в бульон от перли и сълзи от еднорог! Ще бъдеш боготворена! Ще бъдеш обожавана!
Ханджията шеста степен Ту разпери ръце колкото се може по-широко и с любов прегърна змията, а тя се уви на спирала около него и го притисна към себе си. За момент останаха неподвижни като омагьосани. След това ме заслепи нова светкавица и когато отново отворих очи, сред вихрушките летеше голям бял жерав и пресичаше слънчевия диск.6
— Вол!
Откъснах поглед от летящия жерав и видях, че Господарят Ли се мъчи да достигне друга клетка. Изпуснах тази, която държах, изкваках като гъска, наведох се отново, бръкнах вътре и извадих малкия, подобен на вилица предмет. След това скочих към другите клетки и се оказах заобиколен от последните двама мандарини и Ли Котката. Бедата беше, че край тях имаше трима или четирима войници, а аз се оказах заклещен между два от съборените тронове. Все пак не престанах да се мъча да ги отблъсна с взетото от един умрял войник копие.
Подобното на жаба божество демон продължаваше да плюе киселина, но трябваше да внимава да не нарани приятели, тоест тези, които са направили нужния жест, така че поне с това нямах проблем. Тъкмо се мъчех да попреча на нечие копие да ми стане втори гръбначен стълб, когато чух:
— Едно… две… три… четири… пет… шест… седем… осем!
Този път затворих очи преди да ми ги затвори светкавицата. Отворих ги, за да направя омилостивяващия жест и видях единствения женски демон Ну Па, който представляваше нещо като ниско летящ облак, висок не повече от половин метър. След това от него изникнаха безбройни пипала, които плъзнаха навсякъде, обвиха всичко, и огромни длани от блатна мъгла се разтвориха и започнаха да докосват виещите войници и пищящите евнуси, а по лицата и телата им се появиха ужасни черни мехури, които те обезумели се мъчеха да махнат. След това започнаха да падат и да умират в конвулсии.
Един покрит с черни мехури евнух се свлече в краката на заобиколилите ме войници и това ми помогна да грабна четчицата от последната клетка.
— Козльо, козленце, с мило личиценце прескочи стобора и излез на двора донеси трева, хрупкави листа, мама да нахраниш, ако я завариш, ако ли пък не, май е най-добре братята си гладни да нахраниш: Едно… две… три… четири… пет… шест… седем… осем! — Стиснах клепачи, направих жеста и погледнах отново, за да видя края на Ли Котката.
Чхи е най-странният от демоните божества. Миризмата му е на мухъл, цветът му е сивкавобял като облачна сутрин, издава звук, подобен на въздишка и стенание, а формата му е на виещ се около труп покров. Меката тъкан се плъзна по подиума като змия, стигна до чифт крака и започна да се увива около тях. Ли Котката престана да ми крещи гневно и погледна надолу. Замахна с меча си, но успя само да среже лявото си бедро. Изрева, хвърли оръжието и хвана парчето плат с две ръце. То не оказа никаква съпротива. Ли Котката го дръпна както трябва и успя да го махне от себе си, но другият му край отново започна да се омотава около краката му веднага щом го пусна. Започна да пълзи нагоре по гърба на евнуха и постепенно вонящият на мухъл, сивкавобял стенещ и пъшкащ покров се изви около него и прилепи ръцете до тялото му. Евнухът не преставаше да крещи, а очите му бяха изцъклени от ужас. Платът започна да се омотава по-бързо, около коленете, кръста, гърдите, раменете и накрая около врата и брадата. Кристалният съд, съдържащ частите, от които Ли Котката се беше лишил, за да напредне повече в кариерата си, се издигна нагоре пред лицето му и покровът се уви няколко пъти около него. Писъците секнаха и ужасените му очи се скриха. Сега се виждаше само челото, блестящо от протоколен сапун, и темето, но скоро и те изчезнаха под покрова. Сивобялата какавида се олюля и падна като отсечена и последното, което си спомням от Ли Котката, беше, че се гърчи, но не много бързо.
6
Никой след това не е виждал Ханджията шеста степен Ту. Три месеца по-късно, магистратът, който отговаряше за изкопаването на труповете от мазето на Ханджията, открил двеста и четиринадесетте тетрадки с рецепти, кулинарни забележки и естетически есета, които по-късно щяха да се превърнат в гръбнака на втората по известност кухня в света. Година по-късно се създаде мощно лоби, борещо се за истинско признаване на таланта на Ханджията и за рекордно кратки срокове всички обвинения към него изчезнаха от архивите. Ханджията шеста степен Ту беше поставен в пантеона, където богоугодната му фигура заема достойно място сред съзвездието на боговете, а в някои части на Китай го почитат и до днес под името Ту Канг, покровител на готвачите и собствениците на ресторанти.