— Почти приключих, господин Ъпам. Утре трябва да го изпратя на клиента, така че се надявам да не ме карате да правя драстични промени.
— Нищо съществено — отвърна мило той, докато задейства бомбата. — Дадох си сметка, че принтерите ще бъдат значително по-необходими на клиента, отколкото драйверите, затова ще те помоля да промениш критериите за подбор своевременно.
Това е пример за известното в компютърния бизнес „нагласяване на резултатите“. А то е незаконно. Преди месец шестима продавачи на хардуер бяха предали запечатани предложения на клиента ни. Тези предложения бяха направени на базата на критерии за подбор, подготвени от нас, безпристрастните финансови консултанти. Обявихме, че клиентът има нужда от хард дискове с много голям капацитет, и един от доставчиците бе дал най-изгодно предложение. Ако сега, след като офертите са направени, решим, че принтерите са по-важни, отколкото хард дисковете, договорът ще бъде сключен с друг доставчик и аз веднага се сетих кой е той: същият, завел днес Джок на обяд.
Очевидно нашият човек бе получил нещо, което си струва. Възможно е да се окаже обещание за бъдещи услуги за фирмата ни или че Джок най-неочаквано се е сдобил с малка яхта или спортна кола. Все едно, нямах желание да се забърквам.
— Съжалявам, господине — извиних се аз. — Прекалено късно е да променям критериите без одобрението на клиента. Можем да му позвъним, за да го уведомим, и да помолим доставчиците да изпратят допълнително предложение, но това означава, че сделката няма да се финализира преди Нова година.
— Не е необходимо, Велис — отвърна Джок. — Интуицията ми е помогнала много, за да достигна поста старши партньор в тази фирма. Неведнъж се е случвало да представлявам клиенти и воден от интуицията, да им спестя по няколко милиона долара, без те дори да разберат. Тъкмо инстинктите в борбата за оцеляване са извели фирмата ни начело на Великолепната осморка и са помогнали да се задържим на върха. — Той ми се усмихна чаровно и трапчинките по бузите му ми намигнаха.
Вероятността Джок Ъпам да направи нещо за свой клиент, без да си припише подобаващите заслуги, бе същата, както прословутата камила да мине през игленото ухо. Аз, разбира се, премълчах.
— Въпреки това, господине, имаме моралната отговорност към клиента да преценим справедливо запечатаните оферти. Все пак ние сме финансови консултанти в случая.
Трапчинките на Джок се скриха, сякаш ги бе глътнал.
— Да разбирам ли, че отказваш да приемеш предложението ми?
— Ако е само предложение, а не заповед, тогава предпочитам да не го приема.
— А ако ти наредя? — попита предпазливо Джок. — Като старши партньор във фирмата…
— В такъв случай боя се, че ще се откажа от проекта и ще се наложи да го прехвърля на друг колега, за да го довърши. Аз, разбира се, ще запазя копия от проучването си, ако на по-късен етап евентуално възникнат въпроси. — Джок отлично знаеше какво означава това. Счетоводните фирми никога не си правеха сами одит. Единствените хора, които имаха право да задават въпроси, бяха правителствени лица. А техните въпроси бяха свързани с нелегални действия и измами.
— Разбирам — каза Джок. — Е, оставям те да работиш, Велис. Ясно е, че ще трябва сам да взема решението. — Той се завъртя на пета и излезе.
На следващата сутрин при мен дойде прекият ми шеф, трътлест рус тип на около трийсет, Лайл Холмгрен. Беше развълнуван, оредяващата му коса бе разрошена, а вратовръзката разхлабена.
— Катрин, какво, по дяволите, си направила на Джок Ъпам? — бяха първите му думи. — Направо е побеснял. Обади ми се още в тъмни зори. Едва успях да се обръсна. Каза да ти сложа усмирителна риза, защото си правела каквото си искаш. Забрани в бъдеще да общуваш с клиентите и подчерта, че не си готова за голямата игра.
Фирмата е животът на Лайл. Има капризна жена, според която успехът личи по броя кънтри клубове, чийто член е станал. На него това може и да не му беше приятно, но напълно се съобразяваше с претенциите й.
— Май снощи се пообърках — отвърнах саркастично аз. — Отказах да променя офертите. Казах му, ако предпочита, да прехвърли работата на друг.
Лайл се отпусна тежко на стола до мен. Известно време не обели дума.
— Катрин, има много неща в света на бизнеса, които за човек на твоята възраст изглеждат неетични. Само че невинаги е така.
— Не и в нашия случай.
— Повярвай ми, ако Джок Ъпам те е помолил да направиш нещо такова, значи е имал основателна причина.
— Сигурно. Основателната причина е поне трийсет-четирийсет бона — отвърнах и се заех отново с документите.