Настроението ми ту падаше, ту се вдигаше, също като барометър, който отчита показанията по време на мусон. Наистина ли бях Черната царица? Какво означаваше това? Въпреки че Лили обясни, че може да има повече от една царица от същия цвят, Мини заяви, че трябва да я заместя. Означаваше ли това, че се кани да напусне играта?
Ако някой трябваше да я замести, защо да не бъде Лили? Лили бе проследила направените досега ходове на минишаха толкова умело, че всяка фигура и всеки ход съответстваха на събитията. След като не разбирах почти нищо от шах, в какво се състояха уменията ми? Освен това на пешката й предстоеше още път, преди да достигне последното поле. Макар да бе късно друга пешка да я настигне, тя можеше да бъде елиминирана от противникова фигура, която бе значително по-подвижна. Дори аз можех да се сетя.
Мини разопаковаше предметите, прибрани в металната кутия. Извади парче тежък плат и го разстла върху бронзовата маса. Беше тъмносин, почти черен, изпъстрен с цветни стъкълца — някои кръгли, други овални, — всяко колкото дребна монета. По него имаше странна бродерия, направена с конец в метален цвят. Заприличаха ми на символите от зодиака. Бродерията ми се стори позната, но не можах да се сетя откъде. В центъра на парчето плат се виждаха две змии, всяка захапала опашката на другата. Изписваха цифрата осем.
— Какво е това? — попитах, докато оглеждах любопитно плата.
Лили се наведе напред и опипа тъканта.
— Напомня ми на нещо — намръщи се тя.
— Това е платът, който е покривал „Шаха Монглан“ — обясни Мини, докато ни наблюдаваше внимателно. — Бил е заровен заедно с фигурите в продължение на хиляда години, докато по време на Френската революция монахините на абатство „Монглан“ в Южна Франция не го извадили от скривалището. След това платът е преминал през много ръце. Твърди се, че по времето на Екатерина Велика е бил изпратен в Русия заедно със счупената дъска, която ви казах, че са открили.
— Откъде знаете всичко това? — Не можех да откъсна очи от тъмносиньото кадифе. Бродираният плат бе над хилядагодишен, а се бе запазил непокътнат. Имах чувството, че искри на зеленикавата светлина, която се процеждаше през клоните на вистерията. — А вие как се сдобихте с него? — сетих се да попитам и се пресегнах, за да докосна камъните, които Лили вече опипваше.
— Да ви кажа честно — промълви тя, — виждала съм много нешлифовани скъпоценни камъни при дядо и ми се струва, че тези са истински!
— Истински са — потвърди Мини с глас, от който потръпнах. — Всичко, свързано с този ужасен шах, е истинско. Както вече сте научили, „Шахът Монглан“ съдържа формула — формула, която носи велика сила, силата на злото за онези, които разбират как да я използват.
— Защо точно зло? — попитах аз. Имаше нещо в този плат — може би просто си въобразявах, но то като че ли караше лицето на Мини да излъчва блясък, докато се бе привела над него.
— Въпросът би трябвало да бъде защо е необходимо злото — отвърна студено тя. — Злото е съществувало много преди да бъде създаден „Шахът Монглан“. Също и формулата. Погледнете по-внимателно плата и сами ще разберете. — Незнайно защо тя се усмихна с горчивина и ни наля още чай. Красивото й лице неочаквано стана строго и доста уморено. За пръв път осъзнах колко много й е отнела играта.
Усетих, че Кариока плюе сладкиша по крака ми. Извадих кучето изпод масата, качих го на стола и се наведох над плата, за да го огледам по-добре.
На приглушената светлина изпъкваше бродираната в златно цифра осем, змиите, извили се по тъмносиньото кадифе също като комети, прорязали нощното небе. Около тях се виждаха символи — Марс и Венера, Слънцето и Луната, Сатурн и Меркурий… След това го забелязах. Разбрах какво представляват!
— Това са елементи! — извиках. Мини се усмихна и кимна.
— Законът на октавата — потвърди тя.
Сега вече всичко си идваше на мястото. Нешлифованите скъпоценни камъни и златната бродерия образуваха символи, използвани от философи и учени от незапомнени времена, за да опишат основните градивни елементи на природата. Тук бяха желязото и медта, среброто и златото, сярата, живакът, оловото и антимоните — водородът, кислородът, солите и киселините. Накратко, всичко, от което се състоеше материята, независимо дали бе жива, или не.
Станах и започнах да снова из стаята, докато мислех над откритието си и усещах как всичко се подрежда.
— Законът на октавата — обясних на Лили, която ме гледаше така, сякаш съм полудяла. — Това е законът, на чиято база е създадена периодическата таблица на химическите елементи. През 60-те години на XIX век, преди още Менделеев да създаде таблицата, Джон Нюлъндс, английски химик, открил, че ако подредиш елементите във възходящ ред в зависимост от атомното им тегло, всеки осми елемент ще бъде повторение на първия — също като осмата нота в музикалната октава. Нарекъл откритието си на теорията на Питагор, защото мислел, че молекулярните свойства на елементите имат същите взаимовръзки помежду си като нотите в гамата!