— Линиите се пресичат и образуват очертанието на ключ, както се пресичат чертите на шахматните полета. И когато и месецът, и денят са със знак четири, не рискувай, няма шанс за мат. Едната игра е истинска, ала другата — не. Мъдростта винаги идва по-късно. Белите се бият безкрай. А черните се стремят да спрат съдбата. Не преставай да търсиш трийсет и три и три. Тайната врата е скрита завинаги.
Мълчах, когато тя приключи, Хари стоеше все така наведен над нас, с ръце, пъхнати в джобовете. Нямах никаква представа какво се опитва да ми каже тя. Всичко бе толкова необикновено. Имах чувството, че съм била тук, в този бар, че съм слушала същите думи и преди.
— Не разбирам какво се опитвате да ми кажете — признах аз.
— Не разбираш ли? — попита жената. Най-странното бе, че ми отправи особена усмивка, все едно че бяхме участници в общ заговор. — Ще разбереш — увери ме тя. — На четвъртия ден от четвъртия месец. Това говори ли ти нещо?
— Да, но…
Тя притисна пръст към устните си и поклати глава.
— Не бива да разкриваш пред никого какво означава. Много скоро и останалото ще ти се изясни. Защото на тази ръка бъдещето е предопределено, това е ръката на Съдбата. Записано е… „На четвъртия ден от четвъртия месец ще дойдат Осемте.“
— Какво говориш? — извика уплашен Луелин. Пресегна се през масата и сграбчи ръката й, ала тя се дръпна от него.
В същия миг заведението потъна в пълна тъмнина. Зазвучаха свирки и кречетала, чух пукот от отваряне на бутилки с шампанско и всички се развикаха: „Честита Нова година!“, сякаш наговорили се да се поздравят едновременно. По улиците гърмяха фойерверки. На догарящата жарава в камината се открояваха силуетите на веселяците, подобно на разкривени черни духове, излезли от произведение на Данте. Писъците им ехтяха в тъмнината.
Гледачката вече я нямаше, когато отново запалиха осветлението. Хари бе застанал до стола си. Спогледахме се изненадани, забелязали празното място, на което тя бе седяла само допреди минута. Хари се изсмя, наведе се и ме целуна по бузата.
— Честита Нова година, миличка — пожела ми той и ме притисна до себе си с много топлота. — Какво шантаво предсказание, а! Май идеята ми не беше особено успешна. Прости ми.
Бланш и Луелин се бях сгушили един до друг и си шушукаха от другата страна на масата.
— Ей, вие двамата — повика ги Хари. — Какво ще кажете да пийнем малко шампанско? Кат, и ти трябва да пийнеш. — Луелин се изправи и дойде да ме целуне по бузата.
— Кат, миличка, съгласен съм с Хари. Изглеждаш така, като че ли току-що си видяла призрак. — Чувствах се като изцедена. Отдадох го на напрежението през последните няколко седмици и късния час. — Каква ужасна дъртачка — продължи Луелин. — И какви бяха тези приказки за опасност? Ти май разбра какво се опитва да ти каже или само така ми се стори?
— Страхувам се, че не — отвърнах аз. — Шахматни дъски и цифри, и… Какви са тези осем? Осем какво? Нищичко не разбрах. — Хари пъхна в ръката ми чаша.
— Вече няма значение — обади се Бланш и ми подаде салфетка през масата. На нея имаше нещо надраскано. — Лу записа всичко, по-добре я прибери. Може по-късно нещо да ти хрумне. Да се надяваме, че няма да се случи! Всичко, което тя каза, ми се стори безкрайно потискащо.
— Я стига, трябваше да бъде забавно — намеси се Луелин. — Съжалявам, че се получи толкова шантаво, но тя нали говореше за шах? И онова „шанс за мат“. Доста зловещо. Нали се сещаш, става дума за „мат“ при играта на шах. Шах-мат означава „смърт за краля“ на персийски. А и след като тя спомена, че си в опасност… можеш ли да си напълно сигурна, че всички тези приказки не се отнасят за теб? — продължаваше да рови Луелин.
— Престанете веднага — разгневи се Хари. — Сбърках, като казах, че бъдещето ти има нещо общо с Лили. Очевидно всичко това са куп глупости. Най-добре да забравим, иначе ще сънуваме кошмари.
— Лили не е единствената сред познатите ми, която играе шах — обясних аз. — Имам един приятел, който ходи по състезания.
— Наистина ли? — попита заинтригуван Луелин. — Дали не го познавам?
Поклатих глава. Бланш се канеше да каже нещо, когато Хари й подаде чаша шампанско. Тя се усмихна и отпи.
— Стига вече — отсече Хари. — Да пием за новата година, каквото и да ни е подготвила.
Довършихме бутилката за около половин час. Най-сетне си взехме палтата и излязохме навън. Качихме се в лимузината, която магически се появи отпред. Хари даде инструкции на Сол да ме остави пред апартамента ми близо до Ийст Ривър. Когато пристигнахме пред дома ми, Хари слезе и ме прегърна мечешки.