— Страхувам се, че моето писмо ще ви затвори вратите — отвърна човекът с мрачна усмивка. — Позволете ми да ви се представя. Бенедикт Арнолд.
Операта, казината, игралните клубове, приемите… Това са места, мислеше си Мирей, които би посетил Талейран. Трябваше да получи достъп до всяко едно от тях, ако искаше да го открие в Лондон.
Докато се връщаше към странноприемницата, видя закована на стената обява и тя я накара да премисли отново всички решения, които бе взела досега.
ПО-ВЕЛИК ОТ МЕСМЕР79
Удивителен подвиг на паметта!
Възхваляван от френските философи!
Победил дори Фридрих Велики,
Филип Стама80, наричан още Прависта!
Тази вечер!
Великият гросмайстор
АНДРЕ ФИЛИДОР
ще участва в
ИГРА НА СЛЯПО
в кафене „Парслоу“
на Сейнт Джеймс Стрийт.
„Парслоу“ на Сейнт Джеймс Стрийт беше кафене и кръчма, където често се играеше шах. В това заведение се отбиваше не само шахматният елит на Лондон, а и цветът на европейския шахмат. Най-голямата атракция бе Андре Филидор, френският шахматист, чиято слава се носеше из цяла Европа. Когато същата вечер Мирей натисна тежката врата на „Парслоу“, тя попадна в дискретния свят на богатството. Около нея имаше лъснато до блясък дърво, тъмнозелена коприна, плътни индийски килими, а помещението бе осветено от газени лампи с опушени стъкленици.
Заведението бе почти празно, само неколцина от келнерите подреждаха чашите зад бара и мъж към петдесетте, настанил се на един от столовете близо до вратата. Самият той бе доста закръглен, с огромно шкембе, широка челюст и двойна брадичка, която почти покриваше широката вратовръзка от златиста дантела. Бе с кадифено сако в толкова наситеночервено, че отиваше на спуканите капиляри, осеяли носа му. Ситните му подпухнали очи следяха Мирей с огромен интерес. Нещо повече от интерес се изписа на лицето му, когато забеляза гиганта в пурпурна копринена роба, който влезе след нея, прегърнал дребно червенокосо детенце.
Той допи последните си глътки, остави шумно чашата и се провикна към бармана за още. След това затътри крака към Мирей, сякаш пристъпваше по клатушкащата се палуба на някой кораб.
— Червенокоса мома, най-красивата, дет’ съм виждал — изрече завалено той. — Златисточервени къдрици, които разбиват мъжкото сърце, заради които войни се водят — същата като Скръбната Дирдре81. — Той свали смешната си перука, замахна с нея като за поклон и внимателно огледа тялото на новодошлата. След това пияният натъпка напудрената перука в джоба си, пресегна се към ръката на Мирей и я целуна галантно.
— Тайнствена дама пристига в компанията на екзотичен придружител! Позволете ми да се представя: аз съм Джеймс Бозуел от Афлек, адвокат по призвание, историк по професия и потомък на невероятните крале Стюарт. — Кимна й, потисна хълцането си и й подаде ръка. Мирей погледна Шахин. Той не разбираше английски и лицето му си оставаше непроницаема маска.
— Да не би да сте господин Бозуел, написал известната „История на Корсика“? — попита Мирей на английски, който говореше с очарователен акцент. Това бе прекалено голямо съвпадение. Първо Филидор, сега Бозуел, за когото Летиция Бонапарт й бе разказвала толкова много, се оказваха в същия клуб. Може би изобщо не ставаше въпрос за съвпадение.
— Същият — отвърна олюляващият се пияница и се облегна на ръката на Мирей, за да не падне. — По акцента ви личи, че сте французойка и не одобрявате либералните схващания, които като млад изразявах срещу вашето правителство?
— Напротив, господине — увери го Мирей. — Възгледите ви са изключителни. Ние във Франция имаме ново правителство, което се съобразява повече с насоките, които вие и господин Русо предначертахте. Познавате го, нали?
— Познавам ги всички — отвърна небрежно Бозуел. — И Русо, и Паоли, и Гарик, и Шеридън, и Джонсън — всички велики личности. Също като леките жени, които следват войнишките лагери, аз си лягам в калта на историята. — И я щипна под брадичката. — И на други места, и на други — разсмя се гръмогласно той.
Спряха пред масата му, където новата напитка вече го чакаше. Той взе чашата и отпи солидна глътка. Мирей дръзко го наблюдаваше. Макар пиян, съвсем не бе глупак. Със сигурност не бе случайност, че двама от мъжете, свързани с „Шаха Монглан“, бяха тук тази вечер. Трябваше да внимава, защото можеше да има и други.
79
Д-р Фридрих Антон Месмер (1733–1815), изказал предположението, че съществува универсален флуид за взаимодействие между небесните тела и живите организми, от чието равновесие или смущение зависят здравето и болестите. — Б.пр.
80
Филип Стама (1705–1755) — сирийски шахматист, живял във Франция и Англия, пионер на съвременния шахмат; през 1745 г. е победен от Филидор. — Б.пр.