Шефът на полицията погледна разбеснялата се въшка и заяви:
— Вие можете да влезете, но това остава навън. Подритнах Кариока настрани, за да влезем двамата с Камил.
— Спасила си го! — грейна Лили. След това се ухили подло към Шариф. — Хората, които си го изкарват на беззащитни животни, се опитват да прикрият собственото си безсилие и импотентност…
Шариф пристъпи към нея, готов да я удари, когато Ел-Марад се обади от ъгъла, гледайки ме със злобна усмивка:
— Госпожице Велис, какъв късмет, че се върнахте… при това с придружител. Човек би си помислил, че Камил Кадир ще е достатъчно интелигентен, за да ви води при мен втори път. Но така и така сме се събрали…
— Хайде да прескочим любезностите — предложих и пристъпих към него. Докато минавах покрай Лили, успях да пусна ключа от колата в дланта й и да прошепна: — Към вратата. Веднага!… — Знаеш защо сме тук — обърнах се аз към Ел-Марад и продължих да пристъпвам към него.
— И вие знаете какво искам — каза ми той. — Да го наречем размяна.
Спрях до ниската маса и погледнах през рамо. Камил се бе изправил до главорезите и ги молеше за огънче за цигарата си. Лили бе вече близо до френските прозорци, плътно следвана от Шариф. Тя приклекна и почука по стъклото с дългите си нокти, докато лигавото езиче на Кариока се опитваше да я достигне. Бяхме по местата си. Или сега, или никога.
— Моят приятел министърът май не е убеден, че спазвате уговорките си — заявих на търговеца. Той вдигна поглед и понечи да заговори, но го прекъснах: — Ако искаш фигурите, ето ги!
Свалих малкия сак от рамо и с едно завъртане го вдигнах, доколкото ми позволяваха силите, а след това стоварих тежестта му в главата на търговеца. Той подбели очи и се строполи настрани, а аз се завъртях към гюрултията, която се вдигна.
Лили бе отворила френските прозорци, Кариока се шмугна в стаята, аз размахах сака и се втурнах към главорезите. Първият бе успял да извади пистолета си наполовина, когато го халосах. Вторият се бе превил от удара, нанесен от Камил. Бяхме паднали на земята, когато третият извади пистолета от кобура и се прицели в мен.
— Насам, глупаци! — изкрещя Шариф, като риташе злобно Кариока. Лили се бе измъкнала през вратата. Главорезът насочи пистолета си към нея и натисна спусъка. В същия момент Камил го изрита и той се блъсна в стената.
Шариф изрева от болка и яд, завъртя се, сякаш обърнат от силата на куршума, притиснал ръка към рамото си, където бе уцелен. Кариока не се отказваше от крака му и обикаляше в кръг, за да го захапе отново. Камил бе зад мен и се опитваше да достигне пистолета на противника си, докато моят се надигаше от пода. Вдигнах сака и го ударих пак. Този път остана долу. След това фраснах противника на Камил отзад по главата, за да му дойде акълът. Докато онзи се свличаше, Камил издърпа оръжието.
Втурнахме се към вратата; усетих нечия ръка да ме тегли навътре. Беше Шариф, повлякъл кучето, захапало крака му. Той се стрелна след мен, въпреки че раната му кървеше обилно. Двама от приятелите му се бяха изправили и го последваха. Аз не се втурнах към стълбите, а към стръмния скалист склон. Видях Камил на средата на стълбите да ме поглежда ужасен. Лили вече бе на пътя и тичаше към колата.
Без да се замисля, прескочих ниската стена и се проснах на земята, а Шариф и подкрепленията се втурнаха по стълбите. Тежките фигури на „Шаха Монглан“ се изплъзваха от изтръпналата ми ръка и заплашваха всеки момент да се свлекат надолу в пропастта. Трийсет метра под мен вълните се разбиваха в остри скали. Притаих дъх и бавно изтеглих сака с всичките сили, които ми бяха останали.
— Колата! — чух крясъка на Шариф. — Тръгнали са към колата! — Чух трополенето на краката им по дървените, а после и по изсечените каменни стъпала и се надигнах. В същия момент дочух някакво мляскане до ухото и езичето на Кариока заоблизва лицето ми. Тъкмо се канех да се изправя, когато облаците се разделиха и видях третия убиец, когото си мислех, че съм повалила в безсъзнание, да пристъпва към мен и да разтрива главата си. Свих се отново, ала беше късно. Той се пресегна към мен през шейсетсантиметровата стена. Залепих се на земята и след миг само чух писъка му. Надникнах през пръстите си и видях крака му да се свлича към ръба. След това полетя надолу. Прескочих стената, грабнах Кариока и хукнах по стълбите.
Вятърът бе станал силен, сякаш приближаваше буря. С истински ужас забелязах как колата на Камил потегля сред облак прах, а Шариф и другите двама се затичаха отчаяно след нея, като стреляха по гумите. След това, за моя огромна изненада, колата направи шеметен обратен завой, а фаровете осветиха преследвачите. Тримата негодници се хвърлиха настрани и колата профуча. Лили и Камил се връщаха за мен!