— Разбрах какво се опитваш да ми кажеш — отвърнах аз.
— Мислим различно — добави той и отпусна глава на скута ми. Погледна ме и осъзнах, че говори напълно сериозно. — Например, за да откриеш формулата, скрита в «Шаха Монглан», ще постъпиш съвсем различно от мен.
— Сигурно — разсмях се аз. — Ти как би постъпил?
— Ще се опитам да подредя и систематизирам всичко, което съм научил. — Той се надигна за глътка от брендито ми. — След това щях да се опитам да потърся решение. Признавам, че имам известно предимство. Аз съм може би единственият от хиляда години насам, който е виждал плата, фигурите, а също и дъската. — Соларин вдигна поглед, когато усети, че се размърдах изненадана. — В Русия — уточни той, — когато дъската излезе на бял свят, се появиха хора, които начаса решиха, че е тяхно задължение да открият фигурите. Те, разбира се, бяха от отбора на белите. Подозирам, че Бродски — офицерът от КГБ, който ме придружаваше в Ню Йорк — е един от тях. Споменах пред високопоставено лице от правителството, както ме бе подучил Мордекай, че знам къде са фигурите и мога да ги намеря. — След това се върна към първоначалния си разказ. Погледна ме и продължи: — Видях много символи, гравирани на шаха, затова прецених, че формулата не е само една, а са няколко. Все пак — както сама си се досетила — тези символи не представляват просто планетите и знаците на зодиака, те са и елементите от Периодическата таблица. Струва ми се, че е необходима различна формула, с помощта на която всеки елемент да бъде превърнат в друг. Как да разберем в каква последователност се комбинират символите? Откъде да знаем дали тези формули наистина действат?
— Според твоята теория няма как — отвърнах аз, отпих от брендито и мислите ми препуснаха. — Ще бъде необходимо прекалено много налучкване. Не разбирам кой знае колко от акустика, но разбирам от формули. От всичко, което научихме, може спокойно да приемем, че съществува само една формула. Тя може да не е онова, което мислим…
— Как така? — Соларин вдигна очи към мен.
Откакто бяхме акостирали на острова, никой от нас не бе споменал фигурите, прибрани в сака под мивката. Сякаш негласно се бяхме разбрали да не нарушаваме краткотрайната идилия, като споменаваме търсенето, изложило живота ни на огромна опасност. Понеже Соларин събуди призраците, аз отново се замислих над проблема, който като упорит зъбобол не ме оставяше намира от седмици и месеци.
— Според мен съществува една-единствена формула с много просто решение. Защо трябва да бъде скрита и забулена в тайни, ако е чак толкова трудно да бъде разбрана? И тя е също като пирамидите — хиляди години хората говорят колко е било непосилно за египтяните да пренесат многотомни каменни блокове с примитивните си средства. А те все някак са успели. Ами ако не са ги местили по начина, по който ние предполагаме? Египтяните са били алхимици, нали? Сигурно са знаели как да разтворят камъните в киселина, да ги прехвърлят в кофи и после да ги лепнат един за друг като цимент.
— Продължавай — настоя Соларин със странна усмивка. Дори като го гледах наопаки в скута ми, лицето му пак ми се стори много красиво.
— Фигурите от «Шаха Монглан» излъчват сияние в тъмното — обясних аз, а умът ми препускаше напред. — Ти знаеш ли какво се получава, ако разбиеш елемента меркурий? Два радиоактивни изотопа — единият се разпада за часове или за дни в талий, а другият — в радиоактивно злато.
Соларин се превъртя и се облегна на лакът, за да ме наблюдава по-внимателно.
— Ако ми позволиш да се превърна за малко в адвокат на дявола — започна той, — готов съм да изтъкна, че преминаваш от следствието към причината. Ако твърдиш, че тези фигури са били видоизменени, значи има формула, по която това е направено. Дори да е така — защо е създадена тази формула? И защо е само една, а не са петдесет или сто? Защото и в науката, както и в природата, обикновено най-простото решение — очевидното — води до резултата — обясни той. — Според Мини формулата е само една. Тя твърди, че е разделена на три части: дъската, фигурите и плата.
Застинах неподвижна, когато нещо ми хрумна.
— Също като камък, ножица и листо — вметнах и понеже Соларин ме погледна учуден, аз добавих. — Това е детска игра.
— Приличаш на дете — засмя се той и отпи нова глътка от брендито ми. — Но и най-великите учени на този свят са били деца по природа. Давай нататък.
— Фигурите са върху дъската, а платът е върху фигурите — продължих, докато обмислях следващите си думи. — Значи първата част от формулата вероятно описва какво, втората показва как, а третата… обяснява кога.