— Искаш да кажеш, че символите на дъската описват необработените материали — елементите, които се използват — довърши мисълта ми Соларин и потри раната на главата си. — Фигурите посочват пропорциите при комбиниране, а платът ни разкрива последователността.
— Нещо такова. — Задъхвах се от вълнение. — Както сам каза, символите са елементи от Периодическата таблица. Само че ние пренебрегнахме първото, което забелязахме. Освен това те представляват планетите и знаците на зодиака! Третата част ни показва кога — по кое време, в кой месец и година — трябва да се изпълни всяка стъпка от процеса! — Щом го изрекох, разбрах, че това не може да бъде. — Какво значение има в кой месец започваш или приключваш с експеримента?
Соларин помълча малко, след това заговори бавно и отсечено, със силно изразен акцент, както ставаше винаги, когато бе под напрежение:
— Има огромно значение. Ако разбереш какво е имал предвид Питагор, когато е използвал израза «музиката на сферите»88. Май си на прав път. Да вземем фигурите.
Лили и Кариока хъркаха кротко, когато слязох долу. Соларин бе останал на палубата, за да запали лампа и да извади дъската от шаха, на който двамата с Лили играеха всяка вечер.
— Какво става? — попита Лили, докато измъквах сака изпод мивката.
— Опитваме се да разгадаем една загадка — отвърнах весело. — Искаш ли да дойдеш?
— Разбира се — съгласи се тя. Чух как матракът изскърца, докато ставаше. — Чудех се кога ли вие двамата ще ме поканите на някоя от нощните си сбирки. И може ли да попитам какво става между вас? — Бях доволна, че е тъмно, защото лицето ми пламна. — Забрави — продължи Лили. — Той е голям хубавец, но не е мой тип. Някой ден ще го спукам от бой на шах.
Докато се качвахме по стълбите, Лили навлече пуловер върху пижамата си и се настани до Соларин на седалката в кабината. Тя си сипа бренди, а аз извадих фигурите и ги подредих на пода.
Разказах бързо на Лили до какъв извод бяхме стигнали. Облегнах се назад и оставих Соларин да продължи. Яхтата се полюшваше, вълните тихо се плискаха. Откъм морето подухваше топъл бриз. Лили докосваше плата и гледаше Соларин с особено изражение.
— Какво е искал да каже Питагор с тази «музика на сферите»? — попита го тя.
— Предполагал е, че Вселената се състои от числа — каза Соларин и погледна фигурите. — Също както нотите в музикалната гама повтарят октава след октава, така и всичко в природата следва определен ред. Основал математическата си школа, в която били направени важни открития, поне така мислим. Изследванията му били наречени «хармоничен анализ» — това е основата на моята специализация, акустичната физика, която е и ключов фактор в квантовата физика.
Соларин се изправи и закрачи напред-назад. Спомням си, веднъж ми каза, че трябвало да се движи, за да мисли.
— Основната идея е — продължи той, следван от зоркия поглед на Лили, — че всеки, абсолютно всеки повтарящ се феномен има свой премерен ритъм. Това важи за всяка вълна — независимо дали говорим за звук, топлина или светлина, — дори за морските приливи. С помощта на тази теория Кеплер е открил законите при движението на планетите, Нютон обяснява закона за гравитацията и всемирното привличане на телата, Леонард Ойлер доказва, че светлината е вълна, чийто цвят зависи от дължината й. Накрая Фурие, великият математик от осемнайсети век, разкрива метода, по който всички тела, включително атомът, могат да бъдат премерени. — Той се обърна към мен и очите му заблестяха в сумрака.
— Значи Питагор е бил прав? — попитах аз. — Вселената е съставена от цифри, които се повтарят с математическа точност и могат да бъдат пресметнати. Това ли мислиш, че е смисълът на «Шаха Монглан» — хармоничен анализ на молекулярната структура? Измерване на вълните, за да се анализира структурата на елементите?
— Онова, което може да бъде премерено, може да бъде разбрано — отвърна бавно Соларин. — Онова, което е разбрано, може да бъде променено. Питагор е учил с най-великия алхимик — Хермес Трисмегистус, когото египтяните приемали за превъплъщение на великия бог Тот. Той е бил човекът, формулирал първия принцип на алхимията «Каквото отгоре, това и отдолу». Вълните във Вселената се държат по същия начин, както вълните в най-малкия атом — и могат да бъдат накарани да си взаимодействат. — Той се обърна и ме погледна. — Две хиляди години по-късно Фурие показва как точно си взаимодействат. Максуел и Планк разкриват, че самата енергия може да бъде описана като вълна. Айнщайн е направил последната крачка и е доказал, че онова, което Фурие предлага като аналитично оръжие, е истина — че материя и енергия са вълнови форми, които могат да преминават една в друга.
88
За определяне размерите на планетните орбити се използва теорията на музиката, тъй като музикалните тонове се смятат определящи в системата на света от Питагор чак до Кеплеровата космография през 1596 г. — Б.пр.