— Нима не бе пролята достатъчно кръв? — попита Талейран.
— Не искам повече отмъщение — обади се Мирей, припомнила си ужасното лице на Марат, докато й обясняваше къде да забие ножа. — Искам фигурите… играта трябва да приключи.
— Тя ми даде онази фигура, без да я моля — обясни Талейран. — Дори със сила няма да я принудим да се раздели с останалите.
— Ако се ожениш за нея — подхвърли Мирей, — според френските закони цялата й собственост ще ти принадлежи. Тя ще ти принадлежи.
— Да се оженя! — извика Талейран и отскочи като ужилен. — Но аз те обичам! Освен това съм епископ в католическата църква. Обвързан съм с клетва по римското право, не по френското.
Куртиад прочисти гърлото си.
— Монсеньор трябва да бъде освободен лично от папата — предложи любезно той. — Има прецеденти, доколкото ми е известно.
— Куртиад, моля те, не забравяй на кого служиш! — сопна се Талейран. — И дума да не става. След всичко, което си говорил за тази жена, как е възможно дори да предложиш подобно нещо? Заради някакви си седем фигури си готов да продадеш душата ми.
— За да приключи играта веднъж и завинаги — заговори отново Мирей, а в очите й заблестяха тъмни пламъци, — аз съм готова да продам своята.
Кайро, Египет
Февруари 1799 година
Шахин накара камилата да коленичи край огромните пирамиди в Гиза и свали Шарло от седлото. След като пристигнаха в Египет, той искаше на всяка цена да доведе детето на това свято място. Наблюдаваше как малкият подтичва по пясъка около големия сфинкс и се опитва да се изкачи по огромната му лапа. Слезе и той, мина по пясъка, а тъмната му роба се изду от вятъра.
— Това е сфинксът — обясни Шахин на Шарло, когато застана до него. Червенокосото дете, почти на шест, знаеше безупречно и езика на кабилите, и арабски, и родния си френски, за да може Шахин безпроблемно да разговаря с него. — Той е древна тайнствена фигура с глава на жена и тяло на лъв. Седнала е между съзвездията Лъв и Дева, където е слънцето по време на лятното равноденствие.
— След като е жена — обади се Шарло и погледна гигантската каменна фигура, извисила се над него, — защо има брада?
— Тя е велика кралица — Кралицата на нощта — отвърна Шахин. — Планетата й е Меркурий, богът на изцелението. Брадата показва забележителната й сила.
— Майка ми е велика кралица… нали така ми каза? — продължи да пита Шарло. — Тя обаче няма брада.
— Може би предпочита да не показва силите си.
И двамата погледнаха към пясъците. В далечината се виждаха множеството палатки, откъдето бяха дошли. Гигантските пирамиди около тях блестяха под златното слънце, пръснати като детски кубчета в празната долина. Шарло вдигна към Шахин огромните си сини очи.
— Кой ги е оставил тук? — попита той.
— Много крале преди много години — обясни Шахин. — Тези крале са били велики свещеници. На арабски ги наричаме кахин. Който познава бъдещето. И финикийците, и вавилонците, и кабиру — онези, които вие назовавате евреи — наричат свещениците си кохен. А на моя език, на кабилски, им казваме кахуна.
— Аз такъв ли съм? — попита Шарло, когато Шахин му помогна да се смъкне от лъвската лапа, на която бяха седнали. По пясъка се виждаха конници, които разпръсваха облаци пясък под златистата светлина.
— Не — отвърна тихо Шахин. — Ти си много повече.
Когато конниците спряха, младият ездач най-отпред скочи на земята и закрачи напред, смъквайки ръкавиците си. Дългата му кестенява коса се стелеше по раменете. Коленичи пред Шарло, докато останалите слизаха от конете.
— Ето къде си бил — каза младежът. Беше облечен в прилепнали бричове и типично за френската армия сако с висока яка. — Синът на Мирей! Аз съм генерал Бонапарт, млади човече — близък приятел на майка ти. Тя защо не е с теб? В лагера ми казаха, че сте дошли сами и ме търсите.
Наполеон постави длан на яркочервената коса на Шарло и я разроши, след това затъкна ръкавиците на колана си, стана и се поклони официално на Шахин.
— А ти сигурно си Шахин — заяви той, без да изчака отговора на детето. — Баба ми, Анжела-Мария ди Пиетра-Санта, често казва, че си велик човек. Тя изпрати майката на момчето при теб в пустинята, нали? Това стана преди пет години, може би повече.
Шахин бавно свали воала.
— Ал-Калим носи важно съобщение — каза тихо той. — Трябва да бъде чуто единствено от вас.
— Елате, елате — подкани ги Наполеон и махна с ръка към войниците. — Това са офицерите ми. На разсъмване тръгваме за Сирия. Преходът ще бъде труден. Каквото и да има, ще почака до довечера. Каня ви на вечеря в двореца на бея. — Обърна се, готов да си тръгне, ала Шарло го хвана за ръката.