Осем

— Число! — повтори Фурие и погледна бързо към Шахин. — Ти можеш ли да прочетеш тези рисунки?

Шахин поклати глава.

— Аз познавам единствено старите предания — отвърна той на развален френски. — Моят народ тачи цифрите и им приписва божествени способности. Според нас Вселената се състои от числа и е въпрос на вибрации в правилния резонанс, за да се слеят тези цифри с Бог.

— Аз самият вярвам в същото! — извика математикът. — Учил съм физика на вибрациите. Пиша книга по този въпрос, както аз го наричам, „Теория на хармонията“, тъй като се отнася до топлината и светлината! Вие, арабите, сте открили всички истини за числата, на които се базира теорията ми…

— Шахин не е арабин — намеси се Шарло. — Той е синелик от туарегите.

Фурие погледна объркан детето, след това отново погледна Шахин.

— Струва ми се, че си запознат с онова, което търся. Говоря за творбите на Ал-Кваризми, пренесени в Европа от великия математик Леонардо Фибоначи, арабските цифри и алгебрата, които са революционизирали начина ни на мислене. Да не би всичко това да води началото си от Египет?

— Не — отвърна Шахин и погледна рисунките на стената. — Идват от Месопотамия — цифрите са индуски, произлизат от планините на Тюркестан. Онзи, който е знаел тайната и я е записал последен, бил Ал-Джабир ал-Хаян, придворният химик на Харун ал-Рашид в Месопотамия — царят от „Хиляда и една нощ“. Въпросният Ал-Джабир бил суфи95 мистик, член на небезизвестните хашашини. Той записал тайната и затова бил прокълнат за вечни времена. Скрил я в „Шаха Монглан“.

Ендшпил 96

Играчи, свити в мрачни ъгли,
местят натежали пешки. Дъската
възпира ги от ходове мудни,
но зората ще завари сблъсъка на цветовете.

Чудотворни правила напътстват
мощен топ, ловък кон,
закриляна дама, притаил се крал,
потаен офицер и напористи пешки.

Играчите обръщат гръб,
прокудени от времето,
ала краят на този ритуал далеч е още.

Пламнала война в Ориента,
пламъците й обгърнали света.
Поредната игра повела към безкрайността.

Слаб крал, коварен офицер, хищна
дама, устремен топ и настървена пешка
сред черно и бяло пътя търсят
и водят страстна битка.

Все още не са разбрали, че тежка ръка
ги насочва към съдбата.
Все още не са разбрали, че мощна сила
им отнема свободата.

Играчът също е пленник
(изразът е на Омар) на друга дъска.
На черни нощи и бели дни.

Бог повел е играча, а той — фигурите.
Кой Бог ръководи Бог
през пепелищата на времето, мечтите и тъгите?

„Шах“

Хорхе Луис Борхес

Ню Йорк

Септември 1973 година

ПРИБЛИЖАВАХМЕ ДРУГ ОСТРОВ сред виненочервеното море. Това бе сто и двайсет километрова ивица земя в Атлантическия океан, известна като Лонг Айлънд. На картата прилича на огромен шаран, чиято уста всеки миг ще се отвори към Джамайка Бей и ще погълне Стейтън Айлънд, с опашка, замахнала към Ню Хейвън, за да разпръсне малки островчета също като капки след себе си.

Докато лодката ни се насочваше към сушата с издути над искрящото море платна, дългата пясъчна ивица, осеяна с малки заливчета, ми се стори истински рай. Дори някои от имената им, които помнех, ми се сториха екзотични: Куог, Пачог, Пеконик и Масапекуа — Йерихон, Вавилон и Кисмет. Сребърната игла на Файър Айлънд бе прегърнала назъбения бряг. Статуята на свободата, вдигнала гордо факлата на деветдесет метра над пристанището в Ню Йорк, бе все още скрита от погледа ни, въпреки това призоваваше пътниците към златната порта на капитализма.

Двете с Лили бяхме застанали прегърнати на палубата със сълзи в очите. Питах се какво ли си мисли Соларин за тази земя на изгрева, богатството и свободата, толкова различна от тъмнината и страха, които си мислех, че са завладели всяко кътче на Русия. През месеца, прекаран в Атлантическия океан, дни наред четяхме дневника на Мирей и много нощи посветихме на формулата. Нито веднъж през това време Соларин не спомена за миналото си в Русия, не каза и дума за бъдещето. Всеки миг, прекаран с него, бе като златна капка, попаднала някъде във времето, също като скъпоценните камъни по синия плат, ярки и безценни. Тъмнината под тях си оставаше непроницаема.

95

Представители на мистическо и отшелническо направление в мохамеданството, които търсят и утвърждават любовта към Бога, без да се придържат към формалната религия, и много от тях са обединени в групи, т.нар. „tariquas“, което означава едновременно „път“ и „братство“; за тях музиката е врата към Бога. — Б.пр.

96

Крайна част от играта на шах, в която царят става много активна фигура, нараства и подвижността на останалите фигури, а ролята на пешките е особено важна. — Б.пр.