— Ама Бланш каза…
— А, това е нещо друго — обясни Хари. — Извини ме за онова, което ще чуеш, но съпругата ми и зет ми не са много читави хора. Страхувах се за Мордекай още откакто се ожених за Бланш Режин, ако разбираш какво се опитвам да ти кажа. Аз не му позволявах да идва у нас…
Бланш Режин значи. Бланш Режин?! Разбира се! Каква глупачка съм била! Как бе възможно да не се досетя досега? Бланш и Лили, Лили и Бланш — и двете имена означават „бяло“, нали така? Тя бе кръстила дъщеря си Лили, с надеждата да поеме по същия път. Бланш Режин бе Бялата царица!
Започна да ми се вие свят и аз стиснах телефона, а Соларин и Ним ме наблюдаваха мълчаливо. Разбира се, че Хари бе в центъра на всичко. От самото начало. Същият Хари, при когото ме изпрати Ним; същият Хари, който упорито държеше да се сприятеля със семейството му; който разбираше приложението на компютърните ми умения не по-зле от Ним; Хари, който упорстваше да отида на новогодишното тържество, за да се срещна с гледачката по нейно настояване.
Ами онази вечер, когато ме покани у тях на вечеря с всичката храна, ордьоврите, приготвени, за да има как да ме задържи достатъчно дълго и да даде възможност на Соларин да се вмъкне в апартамента ми и да остави бележката! Точно така, на същата вечеря Хари подхвърли на прислужницата си Валери, че заминавам за Алжир — а Валери бе дъщеря на Терез, телефонистката, която бе работила за бащата на Камил в Алжир, Валери, чийто брат Уахид живееше в Казба и охраняваше Черната царица!
Да, ставаше въпрос за същия Хари, когото Сол бе подвел, докато е работил за Бланш и Луелин. Може би тъкмо Хари бе изхвърлил тялото на Сол в Ийст Ривър, за да прилича на грабеж — не само за да заблуди полицията, а и собствените си съпруга и зет!
Хари, а не Мордекай бе изпратил Лили в Алжир! След като научил, че е присъствала на турнира, тя е била заплашена не само от Хърманолд — който по всяка вероятност бе просто пешка, — а и от собствените си майка и чичо!
Хари се бе оженил за Бланш — Бялата царица, — както Мирей бе убедила Талейран да се ожени за Жената от Индия. А Талейран е бил просто офицер в играта!
— Хари — възкликнах изумена, — ти си Черния цар!
— Миличка — опита се да ме успокои той. Представях си едрото му шишкаво лице като на свети Бернард и тъжните очи. — Прости ми, че те държах на тъмно толкова време. Сега вече разбираш какво е положението. След като Лили не е с теб…
— Ще ти се обадя — казах му аз. — Трябва да затварям. Затворих и стиснах застаналия до мен Ним, обладана от ужасен страх.
— Погледни компютъра си — наредих аз. — Струва ми се, че знам къде е отишла, а и тя каза, че ще остави съобщение, ако нещо не е наред. Дано не е направила нещо необмислено.
Ним набра номера, след като включи модема. Аз стиснах слушалката и след малко чух запис на гласа на Лили.
— Аз съм в „Палм Корт“ в „Плаза“. — Въобразявах ли си, или ми се струваше, че това не е запис. — Отидох до нас, за да взема ключове за някоя от колите. Държим ги в шкафа в хола. Господи… — Гласът й пресекна. Долових паниката й. — Нали се сещаш за онзи лакирания шкаф на Луелин с жълтите дръжки? Изобщо не са били от месинг. Това са фигурите! Шест са, вградени са в шкафа. Основите им стърчат навън като дръжки, а самите фигури — горните им части — са вмъкнати в тайни отделения в чекмеджетата. Чекмеджетата открай време заяждаха, но досега така и не ми беше минавало през ум… Взех нож за писма, за да отворя едното, след това с чука за месо от кухнята разбих панела, който ги скриваше. Извадих две от фигурите, но чух, че някой влиза. Избягах отзад и взех асансьора за персонала. Господи, трябва веднага да дойдете. Не мога да се върна сама…
Тя затвори. Зачаках ново съобщение, но друго не дойде, затова хвърлих телефона.
— Трябва да вървим — обърнах се към Ним и Соларин. — Ще ви обясня по пътя.
— Ами Хари? — попита Ним, докато пъхах непрочетеното писмо на Мини в джоба и събирах фигурите.
— Ще му се обадя и ще му кажа да ни чака в „Плаза“ — отвърнах аз. — Ти пали колата. Лили е открила нови фигури.
Имах чувството, че мина цяла вечност, докато се влеем в трафика на Манхатън, докато зеленият морган на Ним най-сетне спря пред „Плаза“ и стресна накацалите отстрани гълъби. Хукнах към „Палм Корт“, но от Лили нямаше и следа. Хари бе казал, че ще ни чака, но никой от тях не беше тук. Проверих дори в тоалетната.
Изтичах навън, размахах ръце и скочих в колата.
— Нещо не е наред — казах им аз. — Хари не би чакал единствено ако Лили е в опасност.