— Или някой друг — измърмори Ним. — Някой е влизал в апартамента, когато тя е избягала. Щом са разбрали, че фигурите са изчезнали, са я проследили. Сигурно са оставили някой да чака Хари… — Той настъпи ядосано педала на газта. — Къде ли са отишли първо? Може би у Мордекай, за да вземат останалите девет фигури. Дали не са тръгнали към апартамента?
— Давай към апартамента! — побутнах го аз. — По-близо е. Освен това, докато говорих с Хари, преди да тръгнем, реших, че няма да е зле и ние да разчитаме на някого. — Ним ме погледна изненадан. — Камил Кадир е в Ню Йорк — уточних. Соларин стисна рамото ми.
И двамата знаехме какво означава това. Девет фигури бяха у Мордекай, осем носех — в сака, а Лили бе открила шест в апартамента. Бяха достатъчно, за да контролираме играта и дори да дешифрираме формулата. Който спечелеше тази партия, получаваше всичко.
Ним спря пред сградата, скочи, без да отваря вратата, и подхвърли ключовете на слисания портиер. Тримата се втурнахме вътре, без да кажем и дума. Натиснах копчето за асансьора. Портиерът затича след нас.
— Господин Рад пристигна ли? — провикнах се през рамо, когато вратите се отвориха.
Портиерът ме погледна изненадан, след това кимна.
— Преди около десет минути — отвърна той. — Беше заедно със зет си…
Всичко беше ясно. Втурнахме се в асансьора и не му оставихме възможност да каже и дума повече. Вратите се затваряха, когато нещо привлече погледа ми. Задържах ги отворени, докато към нас припкаше космата топка. Наведох се, за да я вдигна и в същия момент Лили влезе във фоайето. Дръпнах я при нас. Вратите най-сетне се затвориха и асансьорът тръгна.
— Значи не са те хванали! — извиках аз.
— Не, но хванаха Хари — уточни тя. — Беше ме страх да остана в „Палм Корт“, затова излязох навън с Кариока и изчаках в парка от другата страна на улицата. Хари е пълен идиот… оставил си колата пред апартамента и тръгнал да ме търси пеша. Проследили са него, не мен. Забелязах Луелин и Хърманолд. Минаха покрай мен, погледнаха ме и отминаха. Не ме познаха! — заяви удивена тя. — Бях пъхнала Кариока в чантата при двете фигури. Ето ги. — Тя потупа чантата. Господи, щяхме да се качим горе с всичките си козове! — Тръгнах след тях и останах от другата страна на улицата, нямах представа какво да правя, когато го отведоха горе. Луелин беше толкова близо до Хари… сигурно има пистолет.
Вратите се отвориха и ние излязохме в коридора, а Кариока припкаше пред нас. Лили тъкмо вадеше ключа, когато Бланш застана на вратата в блестяща рокля за коктейли, усмихната студено. Държеше чаша шампанско.
— Ето ни всички заедно — започна спокойно тя и ми поднесе порцелановата си буза за целувка. Не й обърнах никакво внимание, затова тя насочи поглед към Лили. — Хвани това куче и го затвори в кабинета — нареди й с леден глас. — За един ден инцидентите ни стигат.
— Чакай малко — намесих се, когато Лили взе кучето. — Не сме дошли да пием коктейли. Какво сте направили с Хари? — Профучах покрай Бланш и нахлух в апартамента, който не бях виждала от шест месеца. Нищо не се бе променило, но сега го гледах с други очи, дори шахматно подреденият мраморен под в антрето бе различен. Ендшпилът, помислих си аз.
— Нищо му няма — отвърна Бланш и ме последва по стълбите, които водеха към хола, докато Соларин, Ним и Лили останаха назад. В другия край на стаята Луелин бе коленичил пред лакирания червен шкаф и вадеше чекмеджетата, които Лили не бе успяла да разбие, за да извади останалите фигури. По пода бяха пръснати парчета дърво. Погледна ме, когато влязох.
— Здравей, миличка — поздрави ме той и се надигна. — Много се радвам, че си открила фигурите, за които те помолих, въпреки че не игра така, както се надявах. Разбирам, че си преминала на страната на противника. Колко тъжно. А пък аз толкова те харесвах.
— Никога не съм била на твоя страна, Луелин — отвърнах презрително. — Искам да видя Хари. Няма да мръднеш, докато не го видя. Знам, че и Хърманолд е тук, въпреки това ние сме повече.
— Не бих казала — обади се Бланш от другия край на стаята, докато си наливаше още шампанско. Погледна Лили, която не откъсваше от нея буреносните си очи, стиснала Кариока в ръце. След това се обърна към мен. — Отзад ви очакват неколцина приятели — господин Бродски от КГБ, който, между другото, работи за мен. И Шариф, когото Ал-Марад бе така любезен да изпрати, когато го помолих. Чакат ви толкова отдавна да пристигнете от Алжир и наблюдават сградата денонощно. Май сте тръгнали по панорамния път на връщане.
Погледнах към Ним и Соларин. Трябваше да очакваме да стане нещо такова.