— Това е историята на абатство „Монглан“ — завърши разказа си абатисата и обходи с поглед смълчаните монахини. — Много години по-късно, на смъртния си одър Гарен дьо Монглан дарил на църквата земите на „Монглан“, крепостта, която сега е нашето абатство, и прочутия шах, наречен „Шахът на Монглан“. — Тя замълча за миг, сетне отново продължи: — Гарен до сетния си час вярвал, че върху шаха тегне проклятие. Още преди да му бъде предаден, той чувал слухове за различни злини. Хората мълвели, че Шарлот, племенникът на Карл Велики, бил убит по време на игра на тази дъска. Носели се разкази за кръвопролития и насилие, дори за войни, в които се споменавал шахът.
Осмината тъмнокожи маври, които донесли шахматната дъска от Барселона на Карл Велики, помолили да придружат фигурите до „Монглан“. Кралят им позволил. Скоро Гарен научил, че нощем в крепостта се провеждат тайнствени церемонии, в които, бил сигурен, участвали и маврите. Гарен започнал да се страхува от подаръка на краля, сякаш му бил подаден от ръката на дявола. Затова наредил да закопаят дъската и фигурите и помолил Карл Велики да изрече проклятие, което да пази крепостната стена, за да не бъде никога срутена. Кралят се отнесъл към молбата като към шега, ала я изпълнил и в резултат над портата бил изсечен надписът, който вие познавате днес.
Абатисата замълча. Изглеждаше немощна и пребледняла, когато посегна към стола зад себе си. Александрия скочи и й помогна да се отпусне, за да си почине.
— Какво станало с „Шаха на Монглан“, пресвета майко? — попита една от по-възрастните монахини в предната редица.
Абатисата се усмихна.
— Вече споделих с вас, че животът на всички ни е в опасност, ако останем в абатството. Разкрих пред вас, че френските войници искат да заграбят богатствата на църквата и дори в този момент настъпват насам. Освен това вече знаете, че безценно съкровище, което може би носи в себе си непобедимо зло, някога е било погребано под стените на абатството. Затова не бива да се учудвате, че ще споделя с вас и тайната, която се заклех да пазя, когато поех задълженията в това абатство, тайната на „Шаха на Монглан“. Той все още е скрит под стените на тази стая и аз съм единствената, която знае къде се намира всяка от фигурите. Нашата мисия, дъщери мои, е да премахнем оръдието на злото, да го изпратим час по-скоро и колкото е възможно по-далеч, за да не позволим да попадне в ръцете на онези, що ламтят за власт. В него е скрита сила, която преобразява и природните закони, и разбиранията ни за човека. Дори да имахме достатъчно време, за да унищожим фигурите или да ги обезобразим, нямаше да се спра на този начин. След като притежават такава сила, могат да се използват и в името на доброто. Тъкмо затова съм се клела не просто да опазя „Шаха на Монглан“, а и да го защитавам. Може би някой ден, когато историята ни позволи, ще съберем отново фигурите и ще успеем да разкрием черната им тайна.
Въпреки че абатисата знаеше къде се намира всяка една от фигурите, бяха необходими почти две седмици и усилията на всички монахини, докато ги извадят, почистят и лъснат. Четири сестри вложиха всичките си сили, за да вдигнат дъската от каменния под. След като я избърсаха добре, откриха изписаните на всяко поле непознати символи. Имаше и парче плат, прибрано в огромна метална кутия. Краищата й бяха запечатани с нещо като восък, несъмнено за да не влиза влага. Самият плат бе синьо кадифе с богата бродерия в златно, обсипан със скъпоценни камъни, които изписваха знаци, подобни на тези от зодиака. В центъра се виждаха две извити фигури, приличащи на змии, оформили числото 8. Според абатисата платът бил използван да се покрива шахът, за да не се повреди при пренасяне.
Към края на втората седмица абатисата нареди на монахините да се подготвят за път. Канеше се да даде инструкции на всяка една поотделно и насаме, в зависимост от мястото, на което възнамеряваше да ги изпрати, за да не разберат останалите. Така рискът за живота им щеше да е по-малък. Тъй като „Шахът на Монглан“ се състоеше от по-малко фигури, отколкото бяха монахините в абатството, никой освен абатисата нямаше да знае на коя от сестрите е поверена фигура и на коя не.
Когато Валентин и Мирей бяха повикани в кабинета, те завариха абатисата седнала зад масивното писалище. Тя ги покани да се настанят срещу нея. На масата бе подреден лъснатият шах, отчасти покрит с везаното тъмносиньо кадифе.