— Жак, съпругът на дъщеря ми, е невинен, господине. Та той е най-добрият човек на света… има златно сърце! Боже мой, той да убие братовчед си… Та той го обожаваше! Кълна се, че е невинен, господине! И ще извършат голямо безчестие, ако го убият. Ах, господине, това би означавало неминуема смърт и за дъщеря ми!
За Ренин стана ясно, че тези хора месеци наред живееха с убеждението в тази невинност и вярата, че един невинен не може да бъде екзекутиран. Новината за предстоящото изпълнение на смъртната присъда, която вече не можеше да бъде отменена, ги подлудяваше.
Той се доближи до бедното, свито на две създание, чието съвсем младо лице, заобиколено от хубави руси коси, беше обезобразено от мъка и отчаяние. Ортанз беше седнала вече до нея и я беше притеглила внимателно до рамото си.
— Госпожо — проговори Ренин, — не зная какво бих могъл да направя за вас, но ви давам честната си дума, че ако има на света някой, който би могъл да ви бъде полезен, това съм аз. Затова ей моля да отговорите на въпросите ми с ясното съзнание, че от пълнотата и точността им зависи дали нещата ще се променят и дали и аз ще споделя вашето мнение за Жак Обриьо. Защото той е невинен, нали?
— Да, господине! — възкликна тя, влагайки в отговора цялото си същество.
— Е, добре! Сега искам тази ваша сигурност, която не сте успели да предадете и на правосъдието, да я предадете н мен. Не ви карам да влизате в подробности и да преживявате отново страшната Голгота, през която сте минали, но трябва да отговорите на някои въпроси. Съгласна ли сте?
— Говорете, господине — отговори с готовност тя.
С няколко изречения Ренин беше успял да я покори и й внуши необходимостта да му се подчинява.
Ортанз още веднъж почувства колко сила, авторитет и убедителност имаше в този човек. Ренин помоли майката и Гастон Дютрьой да пазят пълна тишина и зададе първия си въпрос:
— Какво работеше вашият съпруг?
— Застрахователен агент, господине.
— А работите му вървяха ли добре?
— До преди година, да.
— Значи оттогава сте в парични затруднения?
— Да.
— А кога бе извършено престъплението?
— През март в един неделен ден.
— И какво представлява жертвата?
— Господин Вилхелм, един далечен братовчед на Жак, който живееше в Сюренс.
— И какво е било ограбено от него?
— Шестдесет банкноти по хиляда франка, които бил получил в навечерието на убийството от един стар свой длъжник.
— Вашият мъж знаеше ли предварително за тях?
— Да. Същият този неделен ден господин Вилхелм му беше съобщил за парите по телефона. Жак го убеждаваше да не държи такава голяма сума у дома си, а да я внесе още на другия ден в някоя банка.
— Това сутринта ли беше?
— След обяд, около един часа. Жак тъкмо се канеше да ходи при г-н Вилхелм с мотоциклета си, но понеже беше много уморен, му каза, че няма да излиза тоя ден. И си е бил целия ден у дома.
— Сам?
— Да, съвсем сам. Двете слугини бяха в отпуск. Ние с майка ми отидохме на кино на ул. Терн. Придружаваше ни и г-н Дютрьой. Вечерта научихме за убийството на г-н Вилхелм, а на другия ден сутринта дойде полиция и арестува Жак.
— И какви са уликите?
Нещастната жена се поколеба. Изглежда, уликите бяха съкрушителни, но след жеста на Ренин отговори, без да се запъва.
— Убиецът е пристигнал в Сюренс с мотоциклет, и отпечатъците от гумите му са идентични с тези на мотоциклета на мъжа ми. Намерили и носна кърпичка с негови инициали. И нещо повече, револверът, с който е извършено убийството, е също собственост на моя мъж. И накрая, един от съседите твърди, че в три часа е видял мъжа ми да излиза с мотоциклета си, а друг го е видял да се прибира в четири и половина. Убийството е било извършено в четири часа.
— А как се оправдава Жак Обриьо?
— Твърди, че е спал през целия следобед. Смята, че през това време някой е дошъл, взел е мотоциклета от гаража и е отишъл в Сюренс. Револверът и кърпичката са били в чантата на мотоциклета и нищо чудно, че убиецът се е възползвал от това.
— Обяснението му е правдоподобно…
— Да, но обвинението прави две възражения. Първото — никой не е знаел, че съпругът ви е щял да бъде целия ден в къщи. Напротив, всички знаят, че той излиза с мотоциклета си всяка неделя след обяд.
— И другото?
— Убиецът е изпил до половината една бутилка с вино от бюфета на г-н Вилхелм, а от нея са снети отпечатъци от пръстите на Жак.